Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Ангелите не оцеляват на леда

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    15,95 лв.
    ISBN: 9789542615859
    Наличност: В наличност
    Година: 2016г.
    Страници: 496 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Средите на фигурното пързаляне са разтърсени от ужасната новина за убийството на Михаил Болтенков – треньор от световна величина и наставник на редица шампиони. Трупът е намерен до дома на друг треньор – Валерий Ламзин. Свидетели потвърждават, че двамата мъже са се скарали преди убийството и си отправяли заплахи. За следователите случаят изглежда решен, преди разследването дори да е започнало. Остава само да намерят неоспорими веществени доказателства. А докато ги търсят, оперативният работник Роман Дзюба изпитва все по-сериозни съмнения, че истинският убиец е заловен.

    Когато адвокатът на обвиняемия наема частния детектив Анастасия Каменская да разследва случая, Роман придобива увереност да докаже теорията си. Скоро пред разследващите бавно започва да се разкрива истината за безскрупулната конкуренция и цинизма, пропили бляскавия лед. Лед, на който ангелите не оцеляват...

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Ангелите не оцеляват на леда

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Следователят Баглаев погледна с тъжна завист микробуса, с който бе пристигнала дежурната оперативно-следствена група и където сега удобно си седяха кинологът и кучето, и отчаяно поклати глава: да правиш оглед на местопроизшествие по време на проливен дъжд, е не само неприятно, но и – което е още по-лошо – неефективно. А и в такава тъмнина... Вярно, сложиха прожектори, но пак не е като при дневна светлина. И какви ли следи може да намери служебното куче, та било то и най-доброто, в тази вода, която тече отвсякъде? Но такива са правилата: при труп се ходи с кинолог.


    Криминалистът псуваше през зъби и претърсваше с магнитно гребло мястото, където бе открит трупът, като постепенно разширяваше радиуса му. Потоците вода можеше да са отнесли гилзата кой знае накъде. Ако изобщо е имало гилза.


    Шофьорът на полицейската кола и местният участъков стояха наблизо, държаха чадъри над съдебномедицинския експерт, който извършваше огледа на трупа на мъж с огнестрелна рана в гърба, и над Баглаев, който записваше резултатите от огледа, които му диктуваха, и напрегнато се съсредоточаваше в нарастващата болка в левия си кътник. Болеше го вече трети ден, изглежда, нервът бе започнал да се оголва и Тимур Ахмедович си бе записал час при зъболекаря за утре, защото след двайсет и четири часовото дежурство му се полагаше почивен ден. Съдебният лекар извади от джоба на якето паспорт, шофьорска книжка, документи за кола, още някакъв документ с твърди корици, приличащ на удостоверение, и ключове от кола.


    – Дръж – подаде документите на следователя. – И ми напомни, когато приключим, да ти кажа две-три фрази.


    Баглаев се усмихна благодарно. Много колеги знаеха за неговото хоби. Тимур Ахмедович, запален борец за чиста и правилна реч, колекционираше “бисери” от документи. Например една от последните му находки бе взета от протокол за оглед на местопроизшествие. “От стълба и телта бяха иззети късчета бял конец с червен цвят.” А пък от съдебномедицинските експерти получаваше наистина безценни подаръци.


    От снимката в паспорта и в шофьорската книжка излизаше, че документите са принадлежали на убития Михаил Валентинович Болтенков, роден през 1961 година, жител на Москва, с регистриран брак с гражданката... издаден задграничен паспорт...


    Следователят бързо преписа в бележника си паспортните данни и подаде всички документи на оперативния работник.


    – Федя, провери ги.


    Федя прелисти страниците на паспорта, хвърли поглед на шофьорската книжка, отвори третия документ и изненадано подсвирна:


    – О, Тимур Ахмедович, нашият потърпевш бил треньор от висша категория.


    – Какъв треньор, бе? – измуча Баглаев и продължи да записва каквото му диктуваха.


    – По фигурно пързаляне. Ето треньорското му удостоверение.


    Добре де, треньор. Има ли значение? Според Тимур Ахмедович Баглаев в този живот съществуваха само два вида истински спорт – футбол и бокс. Всичко друго – несериозни игрички. Фигурното пързаляне пък съвсем.


    – Действай, действай – тросна се той на Фьодор Улянцев.


    – Че какво да действам? Тук има адресна регистрация, трябва да тръгваме.


    – Първо го провери.


    – Ама защо, Тимур Ахмедович? В паспорта всичко си пише.


    – Провери го по всички бази данни, казах!


    Баглаев ядосано изгледа Федя. Ах, този Улянцев! Все избързва, втурва се, без да разсъждава! Какво има да му се мисли! Разпити до дупка! И откъде толкова самонадеяност у този оперативен работник? Ами да, разбира се, имаше един случай, когато Фьодор прояви просто невероятна способност за вземане на решения, само с помощта на интуицията. Баглаев добре си спомняше онова произшествие, той беше следовател по въпросното дело. Никой не вярваше, че Федя е отгатнал. Тогава много се говори по случая, всички му се възхищаваха, но... Това бе само веднъж. Никога повече не се повтори. А момчето твърдо повярва на интуицията си и че е възможно, без каквито и да било допълнителни проверки, да се определя на око достоверността на всяка информация. Някой ден със сигурност самоувереността му ще им докара неприятности... Самият Баглаев е друг тип човек, той обича всичко да върви по реда си, организирано, последователно, според правилата. Ето например какво става сега. Имаме труп, имаме документ, в документа е адресът, на който е регистрирано лицето. Да, ако се вярва на снимките в паспорта и в шофьорската книжка, убитият наистина е някой си Михаил Болтенков. И трябва да отидат в дома му и да зададат въпроси на членовете на семейството. Къде е ходил? Защо? Кога е тръгнал? Всичко е правилно. Но къде е гаранцията, че членовете на семейството живеят именно на посочения в документите адрес? Животът днес е такъв: човекът има регистрация на едно място, а живее на съвсем друго, толкова често се случва. Ще изтърчи Федя на адреса, ще започне да звъни на вратата, ще вдигне хората от леглото – защото вече минава полунощ, а те и представа си нямат, някакви квартиранти са. Или изобщо жилището е празно и никакъв Болтенков не живее в него, и никой няма да отвори на Федя. Само ще изгуби време. Ами че това е елементарно! Фьодор обаче настоява да тръгват незабавно, без да проверяват каквото и да било. Интуицията му подсказвала, разбирате ли.


    Баглаев бързо записваше в тефтера си казаното от експерта. Би било глупаво да пише белови протокол под такъв порой. После ще седне в колата и спокойно ще напише всичко, както му е редът. С крайчеца на окото си забеляза, че Улянцев се качи в микробуса, а не в своята кола. Значи изпълнява указанието на следователя. Браво.


    – Тимур Ахмедич – разнесе се след известно време развълнуваният глас на оперативния работник, – проверих по базите данни, нашият потърпевш живее на регистрирания адрес с жена си и малолетния им син. Той е роден в Череповец, в Москва е от седемдесет и трета година. Жена му е лекарка в МЧСi. Та да тръгвам вече, а?


    Фьодор нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и машинално поглаждаше обръснатата си неотдавна глава.


    – Върви – кимна Баглаев.


    Фьодор замина. Следователят се обърна към участъковия.


    – Помоли някого от поемните лица да ти подържи чадъра, а ти започвай заедно с останалите момчета да проверяваш колите, може там да има хора, двойки например, или пък да чакат някого.


    – Ясно – отговори участъковият без особен ентусиазъм.


    Разбираемо беше – нали да държи чадъра означаваше и той да стои под него, а не да тича насам-натам.


    Тимур Ахмедович не разчиташе твърде на успех, но по навик правеше всичко по правилата. Да намериш очевидци на улицата нощем, че и при пороен дъжд, е безнадеждна работа, хората са си по домовете, а повечето вече отдавна спят. Така че, ако все още можеше да се намери човек в някоя от паркираните наоколо коли, това би било голям късмет. Впрочем имаше и други варианти.


    Той отново извика участъковия, който още не се бе отдалечил.


    – Живеят ли хора из мазетата? Бездомници, гастарбайтери?


    – Не, мазетата ми са в ред. Редовно ги проверявам.


    Жалко. Обитателите на мазетата не живеят според общоприетите норми и тъкмо те като нищо може да са излизали или да са се прибирали по късни доби.


    – Но за всеки случай пак провери – нареди му Баглаев. – Представи си, че днес се е мярнал някой.


    – Ще проверя.


    – И ми продиктувай номерата на жилищата, в които свети.


    Че какво? Вярно, времето е лошо, но щом някъде свети, значи хората там не спят, защо да не опита да си поговори с тях? Може да познават убития? Или да са видели нещо? Или поне да са чули?


    – Намерихме я, Ахмедич! – извика криминалистът. – Деветмилиметрова, стандартна.


    Ето н@, намерили са гилзата, това е добре. Сега трябва да търсят оръжието. Трябва да търсят и колата на потърпевшия - щом ключовете са в джоба му, той най-вероятно е пристигнал с нея. В тази тъмница е безполезно да търсят, колата може и да намерят, но с оръжието, ако убиецът го е хвърлил някъде наблизо, ще трябва да се заемат утре. И обиколката на жилищата трябва да се започне по-раничко сутринта, докато хората не са тръгнали за работа.


    Тимур Ахмедович със съжаление си помисли, че миналата седмица бе завършил следствието по два случая и бе предал материалите в съда. Така че ръководството ще възложи убийството на този Болтенков именно на него, ще каже, че с цел равномерно разпределяне на натоварванията... и така нататък. А щом е така, той ще трябва да се прости с полагащия му се почивен ден след денонощно дежурство. Ще трябва да измисли нещо за този зъб, не може да се протака повече. Добре де, все някак ще се оправи.


    Качи се в микробуса с намерението да започне да пише на белова протокола за огледа на местопроизшествието, бръкна в джоба си за химикалката и пръстите му напипаха сгънатото на четири листче, което му бе дал съдебномедицинският експерт. Вън под дъжда Баглаев веднага го бе прибрал в джоба си, без да го прочете. Ето, сега за подобряване на настроението може и да погледне с какво го е зарадвал експертът. “В обяснението си пред началника на полицията Саидов посочи, че при отвличането на дъщеря му самият той и жена му били убити, но заключението на съдебномедицинската експертиза не потвърди този факт.” “При това в моргата е изпратен трупът на неизвестен гражданин, при чийто разпит се изяснява, че фамилното му име е Жаров и той е бил намерен в кола в седнало положение.” “За съдебномедицинска експертиза се изпраща трупът на Полинин за установяване на смъртта му. При външния оглед фактът на смъртта не е установен.”


    Въпреки умората, подгизналите дрехи и печалната перспектива да остане без почивен ден и без медицинска помощ, Тимур Ахмедович първо тихо се усмихна, после не издържа и избухна в смях.