Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Антихрист

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    14,95 лв.
    ISBN: 9789542615958
    Наличност: В наличност
    Година: 2016г.
    Страници: 288 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.3200 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Той е богослов по образование и писател по призвание. Живее в Англия, но България и православието са първостепенни за него. Заради различния му поглед върху световните събития визитите му в родината предизвикват винаги журналистически и читателски интерес.

    Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.

    „Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски, а междувременно авторът работи върху следващия си проект – сборника с разкази „Душа“.

    Едно симпатично българско семейство в Англия. Разтърсваща любов и плашеща световна действителност. Конфликт, раздяла, път. От Англия през България към необятния Изток. Едновременно роман и филм. От бъдещето! Болезнен, истински и реалистичен!

    Проф. Пламен Павлов, историк

    Светът се управлява от всесилен човек, който се стреми към безусловна власт и подчинение. Въпросът е дали героите да се разделят с подредения си живот, или с вярата си. Изборът е наистина труден. Ще останат ли верни на Христос, или ще се подчинят на антихриста?

    Това е първият роман по темата от български автор, който излиза в България.

    Завладяващ! Проницателен! Оригинален! И като всяко ново нещо – убийствено интересен!

    Янко Лозанов, актьор

    Невероятна, но възможна. Малко ме уплаши, но определено ми хареса.

    Светлана Дичева, БНР

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Антихрист

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Светльо се пресегна, хвана дистанционното и, все едно нищо не се е случило, включи телевизора, а Бен отвори нова бира.
    Йоана тъкмо беше решила да стане, за да последва майка си, когато на екрана се появи не кой да е, а самият Натан Шац.
    – Предаваме директно от Йерусалим – каза репортерът и от площада зад гърба му се разнесе величествена музика. – Тази съботна вечер милиони зрители ще станат свидетели на част от приема, който господин Шац дава в чест на главния равин на Израел и на другите религиозни водачи.
    Вниманието на милиони зрители бе приковано към екраните. Светльо, Бен и Йоана също замряха в очакване.
    Шац беше облечен в дълго, блестящо червено наметало. На главата му имаше златна корона с инкрустирани скъпоценни камъни, а в ръката си държеше гравиран с чудни елементи масивен жезъл. Обстановката наоколо беше повече от пищна. Равинът пристъпваше бавно към него с леко наведена глава, а Шац, седейки на трона си, го очакваше като цар. Подобно зрелище не можеше да се пресъздаде, то трябваше да се види. Тържествената музика стана силна и завладяваща. За пръв път Йоана се вгледа внимателно в лицето на Шац. Тя замря като омагьосана - изпитваше възхищение и страх. Бен и Светльо бяха като хипнотизирани. И тогава, неочаквано, се чу вик от втория етаж. Беше Кристина. Тя извика силно на Йоана да спре да гледа и да се качи в стаята си. Майка й никога не си беше позволявала да се държи така категорично към нея, но сега имаше защо. Йоана сякаш се събуди от дълбок сън. Изведнъж скочи на крака и без да каже нищо, изтича нагоре.
    – Избягвай да го гледаш – посрещна я Кристина. – Той е измамник и притежава особен магнетизъм, с който влияе на хората.
    – Права си – отвърна Йоана. – Не знам какво се случи с мен... срам ме е да ти го кажа, но... аз...
    – Видяла си мъжа в него, нали? Не е нужно да го изричаш. Мисля, че почти всяка жена изпитва подобни трепети към тоя лъжец. Но това не е защото сме похотливи, а е нещо съвсем различно.
    – Това е... – смути се Йоана – зла енергия, нали?
    – Магия! – отвърна Кристина.
    * * *
    Късна есен. Майка и дъщеря вървят сами по тъмния път. Ще минат през България, Румъния и Украйна, преди да стигнат страната, за която са се запътили. Майката е на 53, дъщерята – на 26. В сърцето на майката живее един мъж, който е мъртъв от почти четвърт век. Това е бащата на Йоана. В душата на дъщерята диша Виктор.
    Те не познават никого в необятната Русия. Не са издръжливи, уплашени са, страхуват се. Но нямат избор. Никъде в Европа и в останалия свят не може да се пазарува, ако нямаш знака на Шац. Пътуването носи хиляди неизвестни. То е трудно, дълго и опасно. Те обаче вярват, че Някой ги пази.
    „Светът е като книга. Този, който не пътува, прочита само една страница“ – мисли си майката.
    „Някой ден пак ще бъдем заедно, Вики“ – мисли си дъщерята.
    Вече са в Румъния. Пътят се вие покрай тъмна долина. Подминават ги коли, срещат различни хора. Но никой не спира да ги вземе. Никой не се опитва да им помогне. Кристина държи карта, взира се в нея. Йоана я стиска за ръката, гледа в краката си и се моли.
    Изнемощели, измръзнали и недохранени, те бленуват за някогашния си живот.
    – Помниш ли онази пилешка супа?
    – Да, мамо. Ех, да имаше сега малко от нея!
    – А ако има гъби вътре? Нали не обичаш гъби?
     – Вече всичко обичам, мамо.
    Пада нощта. Животът наоколо постепенно затихва. Двете жени се спират до един навес край царевично поле. Имат рогозки, спални чували и найлони. Постилат рогозките. Влизат в чувалите и се покриват с найлоните, защото ръми. Заспиват почти веднага. Кристина сънува, че вече са в Русия, но за неин ужас не откриват манастира. Успяват да си купят крава и кокошки. Нея я е страх от кравата. Искат да пият мляко, но не умеят да доят кравата. Гладни са, но не могат да заколят нито една птица. Търсят яйца под кокошките, но не намират.  
    Йоана също има кошмар. Сънува, че някакъв непознат мъж я гони да я насили. Тя бяга, спъва се, но се изправя и продължава. Той е по петите й. Накрая я настига и я поваля на земята.
    – Ще ни изнасилят и убият в тия пущинаци! – уплашена, събужда тя майка си.
    – Ако се уповаваш на Христос, и косъм от главите ни няма да падне. Моли се – отвръща Кристина спокойно.
    За няколко дни прекосяват страната.