Светлозар Игов

Проф. дфн Светлозар Игов (30.І.1945) е литературен критик и историк, есеист, поет, романист, преводач. Завършил гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966). Специализира в Загреб и Белград (1967–68). Асистент в Софийския университет (1967–69). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1969–70) и сп. „Съвременник“ (1971–77). Член на редколегията на списанията „Съвременник“ (1973–1983), „Панорама“ (1980–90) и „Сравнително литературознание“ (1980–90). Главен редактор на сп. „Език и литература“ (от 1994). Научен (от 1978) и старши научен сътрудник (от 1988) в Института за литература при БАН и преподавател (от 1978) в Пловдивския университет. За пръв път печата през 1960 г. във в. „Средношколско знаме“, автор на повече от 1000 публикации за класическа и съвременна литература, по сравнително и славянско литературознание, история и теория на критиката и поетика на романа. Издал е 30 книги, сред които „История на българската литература“, „Грозните патета“ (две книги, критика), „Творби от българската класика“, „Ранният край на лятото“, „Елените“ (роман), „Там“ (поезия) и др.
Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
Светлозар Игов е една от най-значимите и динамични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия.