Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Къде отиваш, пътнико?

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    12,95 лв.
    ISBN: 9789542613497
    Наличност: В наличност
    Година: 2014г.
    Страници: 272 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.2900 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Човек без вяра е като пътник без посока

    Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история за Ади тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

    Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

    Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

    Това пътешествие до края на света наистина помага на Ади не само да разбере къде отива, но и да срещне отново най-добрия спътник по Пътя на живота – Бог.

    Мнения на клиент

    Пътят.... Коментар от Преслав Велков
    Завърших с препрочитането и маркирането на важните за мен пасажи. Книгата "Къде отиваш, пътнико?" се чете на един дъх, за това ми се наложи препрочитане :)
    Логично - разпознах себе си в някой ситуации, почерпих опит от други и не ми допаднаха някой ;)
    Искам да споделя за моя път, молитвата и тренировките. Рядко пея православни песнопения, научих няколко в църковния хор. Сега си ги припомних спонтанно :)
    “Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен”(Марк 14:58); „В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си”(Йоан 2:19-21)
    За мен е нужно ежедневно да се грижа за тялото си, за душата си и за ВСИЧКО, което съм. Харесвам да давам пример с миенето на зъбите, както и с личната хигиена.... Определено се чувствам зле когато не си измия зъбите или не направя тоалета си. Така за мен в ежедневие и радост се превърна ежедневната грижа за душата - чрез молитва и медитация. Поддържам ритуала и вярвам, че храната е по полезна и вкусна, когато се благослови. У дома казвам "Отче наш" преди хранене и не забравям да благодаря, когато приключим. Да, но това не се приема нормално. Стига се дотам, че когато има деца на гости, моите (деца) ме предупреждават да казвам молитвата наум. Майка ми ме пита да не съм в някоя секта и т.н. Обществото ни е това което е.
    Аналогично е и с грижите за тялото, движението, упражненията са се превърнали в специализирани продукти - за отслабване или за трупане на мускули. Купуваш си нещо и готово - продължаваш да си седиш пред телевизора. Диетите са също епизод, стресиране на организма - храненето е начин на живот.
    ЗДРАВЕТО, любовта, радостта и усмивката са като въздуха около нас, но не са безусловен рефлекс.... Добре, че не избираме дали да дишаме :)
    Занимавам се с йога, но искам да продължа с паневритмията - едно родно чудо, както е отбелязала Ивинела Самуилова - съчетаващо духовност, музика и движение. Всеки е свободен да избере неговия начин, дали ще е "Дайчовото", бягане, колоездене, плуване или нещо друго... Но наистина са малко, главно източни, практиките в които се съчетава душата с тялото.
    Като завършек - пътят е в нас, всеки е собственият си път и всеки е свободен да избере дали да тръгне по него, дали да спре и дори дали вобще да го види....
    Благодаря, основно на Иви, като автор на книгата, за предизвиканите размисли :) (Публикуван на 07.07.14)

    книга Коментар от Райна Ценева
    Вчера прочетох за презентацията на книгата и реших да отида, заради пътя Камино...Купих си книгата! Изслушах презентацията и започнах да чета, да чета, отвчера съм обсебена от нея, чета в метрото,чета вкъщи,чета на работа! Няма нищо случайно! Не съжалявам,че отидох, намерих един нов свят, една нова чувственост, едно усещане от друг ъгъл на света през призмата на християнина, на човека, на душата му...Благодаря на авторката!Да е жива и здрава и да пише още и още! Сега си поръчвам и останалите й книги! (Публикуван на 27.06.14)

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Къде отиваш, пътнико?

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст