Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Съдбата на рода Феърберн

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 13,95 лв.

    отстъпка -20%

    Промоционална цена: 11,16 лв.

    ISBN: 9789542616450
    Наличност: В наличност
    Година: 2016г.
    Страници: 248 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.2800 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Любовни разочарования, интриги, предателства и неочаквани разкрития в най-новия роман на Уна-Мери Паркър.

    Шотландските аристократи Феърберн са прокълнати от незаконния наследник на граф Ротбъри. Те загубват величественото семейно имение, собственост на рода в продължение на петстотин години.

    Сестрите Феърберн са принудени сами да се справят с предизвикателствата на съдбата. След години се събират, за да посрещнат Коледа, вярвайки, че проклятието е зад гърба им. Първата световна война обаче слага край на надеждите им за по-добро бъдеще.

    Красивата Лора Феърберн е известна моделиерка, която работи за дамите от хайлайфа на Единбург. Тя припечелва достатъчно, за да осигури сносен живот на себе си и дъщеря си – Карълайн. Момичето обаче завижда на богатите си братовчедки, които притежават скъпи дрехи и луксозни вещи. Карълайн е готова на всичко, за да докаже, че е по-добра от тях. Дори и да се наложи да съблазни любимия на братовчедка си и да настрои сестрите Феърберн една срещу друга...


    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Съдбата на рода Феърберн

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Единбург, 1914


    Лора се залови отново за работа с огромно чувство на облекчение. Карълайн се върна към училището и уроците по балет, които обичаше, и недоволството й като че ли избледня в ритъма на познатия й режим. За майката беше очевидно, че общуването със заможните им роднини разстройва момичето. А можеше ли да очаква друго?


    За бизнеса й януари беше спокоен месец с изключение на няколко богати клиентки, които винаги държаха да се появяват с нови рокли на значими социални събития.


    Това беше времето, когато Лора правеше планове за предстоящата година, опитвайки се да предвиди променящите се модни тенденции. До края на месеца вече щеше да е поръчала подходящи платове за рокли, жакети и леки палта.


    Какъв щеше да бъде стилът? Повече от всичко обичаше да измисля модели и винаги бе мечтала да стане дизайнер с дванайсетина млади жени, които да кроят, тропосват и шият. Беше чула, че един ден шевните машини щели да бъдат електрически и много по-бързи. А междувременно трябваше да работи неуморно и да бъде благодарна, че дрехите вече не се шиеха изцяло на ръка.


    Реши, че след суровата, смразяваща зима никой не би пожелал рокли от вълна, туид или кадифе, още по-малко пък от гарниран с кожа брокат в наситени цветове. Материалът трябваше да съответства на меката красота на пролетта. Особено важно беше да направи поръчките при производителите в най-подходящия момент. Така щеше да осигури богат избор, за да избегне риска някои от клиентките й да изпаднат в неудобно положение, като се появят в обществото с дрехи от един и същ плат.


    Колко освежаващо би било да създаде рокли от ефирни материи, а ако бяха и в пастелните нюанси на пролетните цветя, щяха да бъдат изключително търсени. Сега си представяше сатен с цвят на иглика и коприна в мекия розов оттенък на зюмбюл.


    После идваше синьото на камбанките. Във въображението си виждаше бална рокля от шифон, пърхаща и развяваща се при всяко движение на дамата, която я носеше. Идеите валяха бързо една след друга, затова посегна към кутията с моливите и работния й бележник. С нарастващо вълнение започна да скицира. Това беше любимата част от работата й. След няколко минути беше нахвърлила стилна, но сдържано елегантна рокля – идеална за по-младите й клиентки, които все още можеха да си позволят да излагат на показ раменете и шиите си. Малко по-късно вече скицираше тоалет за по-възрастните дами с дълги ръкави и деколте, лишено от излишни украшения.


    Усмихвайки се на себе си, Лора продължи да рисува рокли, поли, красиви блузи и вталени палта и манта. Кройката беше точно толкова важна, колкото и хубавата материя. По принцип обичаше да е срязана в талията, така че да прилепва към тялото.


    Същата нощ, веднага щом Карълайн заспа в малката им обща стая, тя направи списък на всички жени, на които беше препоръчана. От делова гледна точка следващите дванайсет месеца се очертаваха доста успешни. На две от най-новите й клиентки предстоеше да се омъжат и майките им, без съмнение, щяха да искат красиви тоалети. Вероятно щеше да облече и шаферките, без да се броят булчинските рокли и воалите.


    Това беше и времето, когато се натоварваше малко повече. Съпругите на индустриалците вече искаха да се обличат като тези на благородниците. Те със сигурност имаха достатъчно пари, но за тях беше въпрос на чест да се обръщат именно към лейди Лора, дъщеря на граф, която се славеше с изискания си вкус.


    Въпреки че бъдещето се очертаваше доста добро, с достатъчно доходи, за да може да осигури уроците по балет на Карълайн, някъде в дъното на съзнанието на Лора лежеше тъмна сянка на страх и неувереност. Много отдавна беше научила, че в живота нямаше нищо сигурно.


    На следващата сутрин пристигна писмо от Лизи, което Лора пъхна в дамската си чанта, докато водеше Карълайн на училище. Детето беше много любопитно и непрекъснато задаваше въпроси за всичко и всички. Отдаваше това на шока, който вероятно беше изживяло в деня, когато Уолтър бе заявил, че са разорени. Тогава семейството наблюдаваше безпомощно как съдия-изпълнителите нареждат на носачите да товарят в камиона всички вещи от красивия им дом. До сетния си ден щеше да си спомня изражението на ужас и изумление, с което Карълайн бе гледала как любимите й играчки биват хвърляни небрежно в каросерията.


    Лизи и Беати я бяха смъмрили, че я глези прекалено, ала Лора изпитваше огромна нужда да компенсира всичко, от което беше лишена. Може наистина да беше малко капризна, но те не бяха видели празния й поглед и стиснатите устни в деня, в който беше изгубила дома си, а след това и баща си.


    Щом остана сама, Лора седна, отвори плика и прочете писмото от сестра си:


    Скъпа Лора,


    Аз съм в ужасно положение и не зная какво да правя. Хъмфри вдигна книгата, която четях, и откри между страниците й бележка от Джъстин. Единственото, което каза, беше: „Интересна ли е?“, но вече знае всичко. Джъстин настоява да избягаме и ми даде месец да взема решение. Отчаяно искам да тръгна с него и дълбоко в себе си усещам, че ще бъда съкрушена, ако не се възползвам от този шанс. Обичам го много, но в същото време се страхувам за бъдещето... Никога досега не съм изпитвала подобно нещо към друг мъж и нощем не мога да спя, защото непрекъснато мисля за него. Лора, скъпа сестро, посъветвай ме. Да се осмеля ли да рискувам всичко?


    С обич, Лизи.


    Лора прочете писмото няколко пъти, после отиде в малката кухня, взе кибрита и го изгори в мивката. Завъртя крановете и парченцата черна хартия изчезнаха в канала. Каквото и да ставаше, Карълайн не биваше да узнава за тази семейна криза.


    Същата вечер написа на сестра си дълго и съчувствено писмо, в което се опита да изтъкне всички предимства и недостатъци на замисленото от нея. И предложи предпазливо:


    Според мен ти и Хъмфри трябва да отидете на романтична почивка. Само двамата. Кажи му, че винаги си мечтала да посетиш Венеция. Или пък, че си уморена и би било чудесно да останете сами, без постоянното бърборене на дъщерите ви и грижите по дома. Струва ми се, че е по-честно да се опиташ да спасиш брака си. Мисли за това като за втори меден месец...


    На другия ден изпрати писмото и се замоли Лизи да прояви здрав разум. Хъмфри беше добър, мил човек и не заслужаваше сърцето му да бъде разбито заради мъж с двайсет години по-млад от него. Още повече, че Маргарет, Изабел, Роуз и Ема не биваше да изживяват мъката и скандала да имат майка с лоша репутация.


    - На това трябва да се сложи край – измърмори под носа си, докато пускаше плика в пощенската кутия.