Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Интервю с Рейчъл Хартман за "Серафина" - най-добрият дебютен фентъзи роман за 2013 година!

Публикувано на 27.10.2014 от adm 0 коментара

На 31 октомври излиза първата част от новата фентъзи поредица „В царството на драконите“ на Рейчъл Хартман.

 

Романът е удостоен с множество отличия, част от които са:

 

  • Носител на наградата „Уилям Морис“ за най-добър дебютен фентъзи роман за 2013 година!

     

  • Номиниран за една от най-престижните награди за литература – медала „Карнеги“!

     

  • Бестселър на „Ню Йорк Таймс“, преведен на 16 езика!

     

  • Кристофър Паолини, авторът на една от най-успешните поредици за дракони – тетралогията „Наследството“, казва за книгата: Красиво написана история, която искрено ме впечатли. Нямам търпение да прочета продължението – обожавам драконите, които според мен са най-интересните и сполучливи във фентъзито напоследък!

 

 

 

 

Рейчъл Хартман е родена в щата Кентъки, но прекарва детството си в Чикаго, Филаделфия, Англия и дори Япония. Въпреки че обожава да пише от малка и по-късно получава бакалавърска степен по американска литература, тя осъзнава, че иска да се занимава професионално с писане, чак на трийсет години. Минават още десет, преди „Серафина“ да бъде издадена, но чакането си заслужава.

Днес Рейчъл живее във Ванкувър, Канада, заедно със съпруга си и домашния им любимец. В свободното си от писане време обича да рисува комикси.

 

 

Интервю с авторката

 

В: Промени ли се животът ти след успеха на „Серафина“?

О: Честно казано – не. Въпреки наградите и номинациите, както и топлия прием на публиката, животът ми не се е променил кой знае колко. Единствената промяна, която осъзнавам, е желанието да се справя още по-добре с продължението на „Серафина“ – „Дракомахия“, което ще се появи на пазара догодина. И притеснението, че няма да успея да отговоря на високите очаквания на читателите и критиците. Но както ми каза една приятелка наскоро: „В най-лошия случай ще бъдеш чудо за един ден, което все пак е нещо“.

 

В: Ще ни разкажеш ли малко повече за „Дракомахия“?

О: Обикновено се опитвам да не разкривам прекалено много подробности, за да запазя интереса на феновете. Ще издам все пак, че във втора част читателите ще се срещнат с много нови персонажи, защото Серафина се впуска в търсене на други полудракони. Едно от най-големите предизвикателства пред мен бе да създам ярки и запомнящи се образи и мисля, че успях. Читателите ще научат повече за Абдо и по-малко за Орма, обещавам им вълнуващ и неочакван финал!

 

В: Откъде почерпи вдъхновение за написването на „Серафина“?

О: Идеята ми хрумна за пръв път, когато родителите ми се разведоха.

Вече бях голяма и независима, имах свое собствено семейство, но въпреки това страдах и скърбях като дете. Не спирах да си задавам въпроса: Какво ще правиш, ако се окаже, че съпругът ти крие ужасна тайна, за която узнаеш чак след смъртта му? Този въпрос не дава мира и на Клод Домбег след смъртта на съпругата му при раждането на Серафина. В ранните чернови на романа отношенията между момичето и баща му бяха в основата на сюжета. В крайния вариант обаче те остават на по-заден план.

 

В: Книгата е богата на детайли, свързани с историята на Горед и отношенията между хората и драконите, които включват разрешаването на сложни политически въпроси и цял драконовски език. Как успя да създадеш съответните езици и истории, които служат за фон на основната сюжетна линия?

О: Идеята за Горед ми хрумна още в седми клас, в час по литература. Винаги съм обичала да си съчинявам истории! Но признавам, че не съм Толкин и не мога да измисля цели езици: просто няколко основни израза и понятия, които придават по-специфичен аромат на книгата!

 

В: Драконите в „Серафина“ притежават необикновената способност да придобиват човешка форма. Какво те вдъхнови за тази интерпретация на драконите и кой е любимият ти детайл, свързан с тях?

О: Читателите се възхищават на уникалността на създадените от мен дракони. За мен обаче те са си съвсем близки, просто гледат на света под необичаен ъгъл. Най-много в тях ми харесва фактът, че ми предоставят възможността да задам очевидни въпроси, на които обаче не е лесно да се отговори. Например въпроса за какво служат емоциите. Повечето хора обикновено не си го задават, защото чувствата, подобно на дишането, са естествени за нас. От опита си като майка обаче знам, че не се раждаме с ясното съзнание какво да правим с емоциите си.

Напротив – трябва да бъдем научени да ги контролираме: да не удряме, когато сме ядосани, и да се държим прилично, за да бъдем част от обществото.

Но представете си, че изпитвате чувства за пръв път като възрастни. Понякога самата аз не мога да се справя със силата на чувствата си въпреки четиридесетгодишния си опит. Как тогава драконите биха могли да дадат израз на вътрешен живот, за чието съществуване едва сега разбират? Ще останат ли верни на себе си под огромния натиск, на който са подложени? И какво ни разкриват те за естеството на собствените ни човешки емоции?

 

В: Образите, които създаваш, са многопластови, ярки и запомнящи се. Имаш ли любим свой образ, както и такъв, който те е затруднил извънредно?

О: Писах книгата в продължение на девет години, три пъти я пренаписвах, променяйки изцяло сюжета. Запазих обаче героите, променях единствено лабиринтите, през които трябваше да преминат. В резултат на това ги опознах и не мисля, че създаването на някой от тях ме затрудни. Накрая се чувствах като режисьор, работил дълги години с едни и същи актьори. Познавам изключително добре качествата и недостатъците на всеки от тях. Точно затова ми е трудно да си избера любим герой, но ако все пак трябва да го направя, ще посоча Орма – чичото на Серафина. У него откривам най-много от себе си.

 


Тази публикация се намира в Интервюта, Новини начална и беше тагната с книга, роман, фентъзи, Серафина

Коментари