Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Обратно броене

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 12,95 лв.

    отстъпка -20%

    Промоционална цена: 10,36 лв.

    ISBN: 9789542611936
    Наличност: В наличност
    Година: 2013г.
    Страници: 400 стр.
    Размер: 14x21
    Тегло: 0.2850 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Отрядът на полковник Иванов е зачислен към Комисията за борба с корупцията. Но тук опитните бойци трудно могат да постигнат забележителни резултати, защото разследват високите етажи на управлението и най-влиятелните личности в Русия. Статуквото на силните на деня изглежда непоклатимо, а властта им се крепи на несметни богатства и жестоки методи на саморазправа.

    Но според членовете от отряд №9 не съществуват непристъпни крепости и безгрешни хора. Защото, ако се потърси както трябва, почти всяка крепост може да се превземе през таен проход или с помощта на подходящия човек.

    Съвсем неочаквано точно такъв човек се обръща към хората на полковник Иванов и те получават възможността да хванат натясно един от най-влиятелните хора в Русия – олигарха Сенковски. Рискът е огромен, но за отряд №9 това само прави мисията още по-вълнуваща.

    Мнения на клиент

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Обратно броене

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Но Лев Карлович не беше готов за такъв финал. Този път борбата не беше на живот, а на смърт... И нямаше възможност за победа.
    Сенковски бърчеше ядосано чело и нервно барабанеше с пръсти по плота на ценното старинно бюро. И гледаше лицето на събеседника си, който беше някакъв абсолютно неизвестен и незначителен чиновник, някаква си кръгла нула...
    Това беше нещо ново и необичайно за Лев Карлович. Той не си спомняше кога за последен път бяха разговаряли с него с такъв тон. Президентът например не си позволяваше подобно нещо. Та кой изобщо си го бе позволявал... Вече дори не можеше да си спомни! Ако някога се бе случвало нещо такова, това трябва да е било много, много отдавна. Може би дори в предишния му живот.
    Но грубиянството на чиновника не беше най-важното и в общия план тази дреболия дори можеше да се пренебрегне...
    Само че тази кръгла нула се появи тук с една абсолютно ясна цел – да отнеме от Лев Карлович не какво да е, а делото на целия му живот.
    Това дори не беше странно, а просто невъобразимо. Абсолютно невероятно! Защото не ставаше дума нито за главния прокурор, с когото Сенковски беше много близък, нито за шефа на Федералната служба за сигурност, нито за Сметната палата, нито за председателя на Думата или за някой друг почтен господин с дипломатическо куфарче...
    А за някакъв си дребен полковник от контраразузнаването, за пълно нищожество и изобщо за едно ходещо недоразумение, което Лев Карлович можеше още вчера да смачка като хлебарка, без дори да забележи, че под подметките на английските му обувки нещо е изхрущяло! А пък фамилията му, естествено, беше някакъв оперативен псевдоним и нищо повече. Непознатият със сигурност не се падаше роднина на онези двамата големи Иванови...
    Всичко това изглеждаше толкова абсурдно и нереално, че скептикът и рационалист до мозъка на костите си Лев Карлович имаше чувството, че спи след тежко преяждане и препиване и сънува някакъв страшен кошмар...
    -    Вижте...
    -    Сергей Петрович – подсказа му с готовност Иванов.
    -    Аха. Сергей Петрович... В службата за сигурност само на основното ми предприятие има на щат почти седемстотин души...
    -    Явно намеквате, че при вас все ще се намерят две здрави ръце, които да ме изхвърлят оттук – кимна с разбиране Иванов. – Е, какво пък, щом смятате, че това ще реши всичките ви проблеми, направете го. Както се казва, тук вие сте господар и вие решавате.
    -    Така си е... Но де да беше толкова просто... – Лев Карлович престана да барабани по плота на бюрото и заби пръст в кожената папка, която Иванов бе сложил пред себе си. – За това ли става дума?
    -    Да. – Полковникът разкопча папката, извади едно DVD в найлонова калъфка и седем стандартни листа, защипани с телбод и изписани от двете страни със ситен печатен шрифт, и му ги подаде.
    -    Вземете това.
    Лев Карлович бегло погледна диска, сви рамене, взе листовете и съсредоточено плъзна очи по редовете.
    -    Ясно... Доколкото разбирам, това е ултиматум, така ли?
    -    Моля ви, какво говорите, какъв ултиматум!? Това е само предложение.
    -    От онези предложения, на които не можеш да откажеш, нали?
    -    Е, това вече зависи от вашите предпочитания...
    -    Кажете ми, Иванов... Ако това не е ултиматум... значи можем да се споразумеем с вас, така ли?
    -    Да, разбира се! Всъщност аз съм дошъл точно за това.
    -    Тъй... – Лев Карлович леко се позачерви, потри оживено ръце и смигна свойски на полковника. – Е?
    -    В какъв смисъл „е”?
    -    В смисъл „колко”.
    -    По принцип аз не разполагам с информация за цифрите. Но...
    -    Добре, нека да ви помогна. Да речем, двеста милиона. Какво ще кажете?
    -    Двеста милиона какво?
    -    Ами, ако доларите не ви харесват, няма проблем, ще ги дадем в евро. Това не е чак толкова важно. Няма да спорим по този въпрос. Кажете кога и къде да ви ги донесат.
    -    В смисъл... Чакайте, чакайте... Да не би да се каните да ми дадете двеста милиона долара?!
    -    Е, долара, евро, няма кой знае каква разлика... Може би трябва да се свържете с вашия председател и да го обсъдите?
    -    Няма нужда да го правя.
    -    Разбрах – сумата не ви харесва. Добре, тогава кажете вие...
    Иванов си изкиска високо и дори с фалцет. Просто се разсмя безпричинно. Както си седеше и гледаше събеседника си много сериозно, изведнъж взе, че прихна...
    -    Не разбирам... – Лицето на Лев Карлович започна бавно да се налива с кръв. – Вие...
    -    Да, този път наистина не ме разбрахте. – Смехът на Иванов секна толкова внезапно, колкото и започна. – Ситуацията предполага само два варианта за развитие на събитията, Лев Карлович. В смисъл че вие или приемате предложението, или отказвате. А за всичко останало, включително и за това дали да взема някакви пари от вас, извинете, но не съм упълномощен.
    -    А какво е предложението?
    -    Престанете, Лев Карлович, не се правете, че не разбирате!
    -    Аха... Значи, да ви дам РОСГАЗ...
    -    Не на нас, а на държавата.
    -    Заедно с всички активи и без никакви условия...
    -    Само че забележете – никой не ви принуждава! Вие ще направите това по собствено желание. А ако искате, ще откажете.
    -    Ами ако не го сторя?
    -    Е, какво пък... Тогава степента на вашата отговорност ще бъде определена от съда. В съответствие с действащото законодателство.
    -    Съдът! Съдът... Да, аз разбирам кой стои зад вас. Наясно съм кой е инициирал всичко това, но... Вие можете ли поне да си представите за какво ниво става дума?
    -    Представям си. Нивото е хиперелитарно. И аз също се чудя как изобщо ме пуснаха с тази свинска зурла тук!
    -    Престанете да разигравате циркове! Ние управляваме Русия, разбирате ли, ние! Не вашето въшливо правителство, не купената от нас до последния депутат Дума... Кажете ми поне едно име на моето ниво... Посочете ми един пример – на кого от нас, от хората като мен, поне веднъж е била търсена съдебна отговорност, камо ли да е осъден?
    -    Е, това няма значение. Вие ще бъдете първият мошеник. Пардон, исках да кажа, че ще направите прощъпалника. Извинете, просто се обърках.
    -    И колко?
    -    В какъв смисъл?
    -    Според вашата оценка на колко години ще бъда осъден за моите прегрешения?
    -    А, за това ли питате... По принцип аз не разполагам с информация за цифрите. Казах ви го веднага, но вие кой знае защо си помислихте, че става дума за пари... Всичко това ще се решава от съда. Но според мен, ако от ваша страна бъдат ангажирани най-добрите адвокати и изхарчите огромни средства, за да провалите делото... ще ви осъдят най-малко на петнайсет години. Най-малко. А колко нерви и здраве ще съсипете, направо не ми се мисли. Само погледнете – тук всичките членове, по които ще ви бъде търсена отговорност, са за смъртно наказание. И в крайна сметка веднага щом ви тикнат в ареста, пак ще ви вземат РОСГАЗ, само че вече по съдебен ред. Прочетете внимателно и ще видите, че има всички законови основания за това. И естествено, тези неща ще станат достояние на широката общественост. А доколкото зная, за вас това е най-важното. Тъй че решавайте.
    -    Иванов...
    -    Слушам ви?
    -    Да, аз разбирам, че вие сте просто една пешка, един изпълнител. Но ми е интересно защо сте се хванали точно с мен? Все пак аз не съм единственият, който навремето е лапнал тлъсто парче и сега търгува със стратегическия ресурс на Русия...
    -    О, този въпрос вече не е към мен. Но ако сте честен и си сложите ръката на сърцето, ще трябва да се съгласите, че с вас дори се отнасят доста човечно. Защото и без РОСГАЗ в актива ви има четиридесет и три промишлени предприятия, чиято годишна печалба възлиза най-малко на три милиарда долара. Тъй че няма да останете по гол задник.
    -    Добре се справяте с броенето на чуждите пари...
    -    Но проблемът не е в това, а в съвсем друго нещо: заради въпросното тлъсто парче ви прощават такива неща, заради които други хора никога нямаше да бъдат пощадени. Мен например за подобни номера тутакси щяха да ме изправят до стената.
    -    Е, ние имаме мораториум...
    -    Абе, ако на ваше място бях аз, за такива неща дори нямаше да стигна до съда! Нашите хора щяха да ме очистят още на първия етап от служебното разследване.
    -    Добре, да сложим край на тази дискусия. Трябва много старателно да обмисля всичко, да преценя и да се консултирам... С колко време разполагам?
    -    Ами сега е... – Иванов погледна часовника си – единадесет и петдесет и пет. Значи разполагате с четири минути и половина.
    -    Не разбрах... Това някаква шега ли е?
    -    Не. Нито е някакъв мой каприз. Просто точно в дванадесет часа ще докладвам за резултатите от преговорите. И тъй, Лев Карлович, разполагате с четири минути, за да вземете решение. Мислете...