Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Павилион за жени (Клуб класика)

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    14,95 лв.
    ISBN: 9789542614142
    Наличност: В наличност
    Година: 2015г.
    Страници: 352 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    На своя 40-и рожден ден госпожа Ву оповестява дълго планираното си решение да се оттегли от семейното ложе. Винаги грижовна към нуждите на съпруга си, тя му избира млада наложница, която да заеме мястото й. Родът Ву е сред най-старите и уважаваните в Китай, а госпожа Ву управлява голямото му домакинство и многобройни имоти разумно и справедливо. Сега за пръв път в живота си тя може да се отдаде на четене на книгите в голямата библиотека, да се наслади на тишината и да остане насаме със себе си. Когато синът й започва да взема уроци по английски от брат Андре – свободомислещ и ерудиран свещеник, пред госпожа Ву се разкрива един съвсем нов свят.

    Едновременно екзотична, но и много близка до нас, книгата повдига вечните въпроси за любовта и дълга, за свободата и израстването, но и за чисто човешкия стремеж към щастие.

    ***

    Пърл Бък е американска писателка и радетелка за човешки права. Дълги години живее в Китай и творчеството й е вдъхновено от китайския бит и култура. Носителка е на „Пулицър“ и на Нобелова награда за литература за богато и вярно описание на живота в Китай и за биографичните й шедьоври. „Павилион за жени“ е сред най-известните и обичани творби на авторката.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Павилион за жени (Клуб класика)

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Това е историята на Ву – богата, знатна, многоуважавана китайска фамилия, която започва с четиридесетия рожден ден на г-жа Ву. Тя решава да се оттегли от съпружеските си задължения и да намери наложница за своя съпруг, водена от мисълта, че вече е изпълнила задължението си към него: дарила го е с четирима синове, и желанието си най-после да живее за себе си. Да се отдаде на четене, на размишления, на опознаване на самата себе си – неща, за които през всичките години на управление на фамилията Ву не й е оставало време. И тогава тя среща един свещеник италианец, който обучава сина й на английски език и който открива за нея съвсем нови светове, нови измерения на мъдростта, без дори да прекрачи прага на дома си. Той е този, в когото г-жа Ву открива любовта, когато мисли, че вече е изживяла живота си. И тази любов тя осъзнава и приема като свое безсмъртие.


    В книгата „Павилион за жени“ има толкова мъдрост, толкова проницателност, която не би могла да бъде предадена по друг начин, освен дословно:


    Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.


    Значи, това беше нещастието, което разделяше мъжете и жените. Мъжът вярва в собственото си значение, а жената знае, че не представлява нищо, ако не оправдае своето място със създаването на повече живот. И понеже мъжете обичат жените като част от самите себе си, а жените обичат мъжете като част от онова, което трябва да бъде създадено, в това се състои борбата, която прави мъжа винаги недоволен. Той не може да притежава жената, защото тя се намира в обладанието на една сила, по-голяма от личното му желание.


    Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.


    Жената, след като роди, би трябвало да възстанови целостта си, а не да се разделя на части, защото е отделила плода от тялото си. Само така би могла да обича децата си за това, което са, а не защото са част от нея.


    Въпросът за интелигентността… Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките същества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия.


    защото първата любов в сърцето на човека е любовта към самия него (…) ...за да му вдъхва желанието да живее, каквито и скърби да го сполетят. И когато любовта към самия него е наранена, никаква друга любов не може да просъществува.


    Тайната на нейната власт в този дом се криеше в това, че тя никога не отиваше дотам, та волята й да се почувства като безусловна. Госпожа Ву даваше срок и обещания да я отмени, а сетне използваше времето, за да подреди събитията в полза на своето решение.


    Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не… Може би това е най-голямата магия на класическите романи – да звучат съвременно за всяко поколение.


     


    Петя Анастасова