Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

В тъмната гора

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    14,95 лв.
    ISBN: 9789542616092
    Наличност: В наличност
    Година: 2016г.
    Страници: 304 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.2500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Нора не е виждала най-добрата си приятелка от училище – Клеър, повече от десет години. Ето защо много се учудва, когато получава покана за моминското й парти. Тя се съгласява да отиде с надеждата, че така ще получи шанс да се помири с миналото си и хората, които са част от него.

    Когато обаче пристига пред модернистична стъклена къща насред гората в Северна Англия, Нора вече се съмнява, че е взела правилното решение. Предстои й да прекара уикенда не само на странно място, но и в доста скучна компания: малкото пристигнали приятели на Клеър не се познават и трудно намират общи теми за разговор.

    С падането на нощта обстановката в стъклената къща става зловеща и напрегната – въпреки пресилените опити на гостите да повишат настроението. Купонът определено не потръгва, но някои момински партита просто не започват добре. Това обаче ще завърши трагично...

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: В тъмната гора

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    ***


     


    На Кейт, на останалите три пети


    С любов


     


    В тъмната, тъмна гора имаше тъмна, тъмна къща;


    А в тъмната, тъмна къща имаше тъмна, тъмна стая;


    А в тъмната, тъмна стая имаше тъмен, тъмен шкаф;


    А в тъмния, тъмен шкаф имаше… скелет.


    Фолклор


     


    Аз тичам.


    Тичам през лунни гори, клони разкъсват дрехите ми, препъвам се в покрита със сняг папрат.


    Къпинови храсти дращят ръцете ми. Дъхът раздира гърлото ми. Боли. Всичко ме боли.


    Но продължавам. Тичам. Мога да тичам.


    Винаги, когато тичам, в главата ми звучи мантра. За времето, което искам да постигна, или за разочарованията, които искам да оставя след себе си по асфалта.


    Но този път една дума, една мисъл тупти в мен.


    Джеймс. Джеймс. Джеймс.


    Трябва да стигна дотам. Трябва да стигна до шосето, преди...


    И тогава тя се появява, черната змия на асфалта под лунната светлина. И чувам приближаващия рев на двигателя, и белите линии блестят толкова ярко, че ме заслепяват, а черните стволове на дърветата са като решетки срещу светлината.


    Закъсняла ли съм?


    Насилвам се да измина последните трийсет метра, спъвам се в нападалите клони, сърцето ми ехти като барабан в гърдите ми.


    Джеймс.


    Но съм твърде закъсняла – колата е прекалено близо, не мога да я спра.


    Хвърлям се върху асфалта с разперени ръце.


    Стой!


     


    1


     


    Боли. Всичко ме боли. Светлината дразни очите ми, измъчва ме... Воня на кръв изплъва ноздрите ми, ръцете ми лепнат от кръв.


    Леонора?


    Гласът достига до мен приглушен през мъглата на болката. Опитвам се да кимна, ала устните ми не успяват да оформят нито дума.


    Леонора, ти си в безопасност, в болницата си. Ще те прегледаме на скенер.


    Говори някаква жена, ясно и силно. Гласът й ми причинява болка.


    Имаш ли някого, на когото да се обадим?


    Опитвам се отново да кимна.


    Не си мърдай главата – казва тя. – Имаш травма.


    Нора – прошепвам.


    Искаш да се обадим на Нора ли? Коя е Нора?


    Аз... Името ми.


    Добре, Нора. Просто се опитай да се отпуснеш. Няма да боли.


    Но боли. Всичко ме боли.


    Какво се е случило?


    Какво съм направила?