Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Винаги ще има Коледа

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    15,95 лв.
    ISBN: 9789542618591
    Наличност: В наличност
    Година: 2018г.
    Страници: 288 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.2000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Очарователна история за магията на Коледа, вълшебните мигове със семейството и щастието да се влюбиш по време на празника

    Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...

    Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.

    Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.

    До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

     

    Вижте още за книгата тук.

    Мнения на клиент

    Коментар от НАТАЛИЯ
    ЕДНА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА,ЧЕ ПО КОЛЕДА НАИСТИНА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА (Публикуван на 22.12.18)

    Коментар от Аз
    Много Ви благодаря, че избрахте да преведете тази книга. Много я очаквах. Нямам търпение да си я купя! (Публикуван на 24.10.18)

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Винаги ще има Коледа

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Ноел премина внимателно по заледената калдъръмена улица и влезе в топлото кафене.


     - Ще ми вземеш ли едно лате? Без нищо допълнително – каза Джо. Карамелено кестенявата й коса се спускаше на вълни върху вълненото й палто. Тя се обърна и огледа клиентите в заведението, а вратата се затвори зад тях и заглуши коледната музика, идваща от улицата. - Аз ще намеря свободна маса.


    Тя подаде на Ноел банкнота от десет долара и изчезна зад група шумни жени. Масата им беше отрупана със сладкиши, а в средата й имаше купчина коледни книги.


    Обикновено коледното оживление и тълпите от хора радваха Ноел, но тази година всичко бе различно. Малкият бар гъмжеше от клиенти с торби в най-различни нюанси на червеното и зеленото. Тяхната веселост беше в пълна противоположност с нейното настроение. Когато Джо й каза, че възнамерява да прекара целия ден в пазаруване, Ноел видя в това идеалната възможност да разкаже всичко на приятелката си. Пропътува двайсетте минути до града, за да поговори със здравомислещата Джо, сигурна, че ще получи най-добрите съвети.


    Ноел свали плетения си шал в шоколадов цвят. Беше подарък от колегите й за Коледа, преди всеки от тях да поеме по своя път, останал без работа. Някаква компания от Ню Йорк бе купила фирмата, в която работеше Ноел. Новият собственик уволни почти всички и нае други служители. Изобщо не си беше представяла, че годината й ще свърши по този начин.


    Тя се нареди на опашката на бара. За да прогони страховете, които отново нахлуха в главата й, Ноел започна да разглежда витрината със сладкиши.


    В малък поднос имаше останали бисквити, които очевидно не бяха приготвени на място, а украсата им сякаш бе правена по шаблон. Около подноса бяха пръснати няколко вида малки кексчета – ванилови с бяла глазура и пластмасова елха, забодена в средата, и шоколадови, украсени със захарни пръчици. Асортиментът не можеше да се мери с предлаганото в „Захарни надежди“ – пекарната на семейството й.


    „Захарни надежди“ беше в стара каменна къща, сгушена в мъничък двор, осеян с лютичета, които всяко лято покриваха със златен килим пространството между улицата и калдъръмения вход. Пекарната бе наистина очарователна: построена през седемнадесети век, къщата имаше непретенциозна стъклена врата и двойни еркерни прозорци от едно време,които използваха за витрина. Преди години баба й подреди маси около камината, удобен диван и няколко меки стола, на които клиентите се разполагаха, за да изпият чаша кафе, да похапнат сладкиши и да се стоплят, когато валеше сняг. Пекарната заемаше специално място в сърцето на Ноел.


    Тя пристъпи зад човека, който даваше поръчката си, и насочи вниманието си към менюто. Най-сетне си избра напитка и бръкна в портмонето си за пари. Все още стискаше в ръката си десетдоларовата банкнота на Джо. Помисли си, че не трябва да харчи толкова лекомислено. Но бързо прогони тази мисъл - всичко щеше да бъде наред, защото Ноел имаше план. Веднъж баба й беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план. Винаги когато някой преживяваше труден момент, баба имаше план, с който да помогне. Ноел, която приличаше на нея, бе усвоила много добре това умение.


    Поръча кафетата, подаде парите на бариста, даде името си за поръчката, а после занесе рестото на Джо и го остави на масата заедно с касовата бележка. Една монета от десет цента се търкулна и спря до телефона на Джо. Приятелката й не обърна внимание на нищо от това, на лицето й бе изписана загриженост.


     - Ноел? – извика баристата и размаха две картонени чаши с червени капаци, украсени с малки танцуващи коледни елхи.


    - Аз ще ги взема – каза Джо и стана от стола. Палтото й беше преметнато на облегалката.


    Ноел огледа лампичките по прозорците, коледната елха в ъгъла, изкуствените венци на всяка маса и си даде сметка, че положението, в което се намираше, беше съвсем истинско. Тогава си спомни думите на баба си: „Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, винаги ще имаме Коледа, която да оправи нещата“.