Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Чуй щурците

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 12,95 лв.

    отстъпка -15%

    Промоционална цена: 11,01 лв.

    ISBN: 9789542619215
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 160 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.2800 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Романът е победител в Деветия национален литературен конкурс „Хермес”.

    Това, което се случи, може да се случи във всяко едно училище. Питам се защо се случи в нашето?

    Този въпрос си задава младият учител по литература Николай. Същият въпрос измъчва и училищния психолог Емил. Една история за нажежени отношения между учители и ученици, за насилие и секс, за стряскащи зависимости. Кабинет № 204 ще бъде отключен за вас. Готови ли сте да надникнете в мрака на подсъзнанието и пагубните избори? Ще станете свидетели и на една любовна връзка, избухнала между болезнената агония на съвестта и сянката на страстта. „Чуй щурците” е съвременен трилър с оглушителна мелодия.

     

    Вижте повече за книгата и интервю с автора тук.


    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Мнения на клиент

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Чуй щурците

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Когато видях училището за първи път, се захласнах.


    Светлината влиза през големи прозорци, колегите присвиват очите си като смърфове. Обърнете се и ще видите растения, стигат до тавана като в някой оазис. Коридорите бяха ремонтирани през лятото, мебелите – нови. Шареният килим на входа те кара да чувстваш, че си сред свои. По стените окачени портрети и абстрактни рисунки, едната с малки точки, които са в пространството, на друга имаше отпечатъци от ръце. Не ги разбирах, но изкуството е мистерия.


    Предния ден бях на интервю в друга гимназия. Тя ме посрещна с ронеща се мазилка и коридори, по които, струва ми се, минаваха не ученици, а тъмничари. В сравнение с нея нашето училище беше Версай.


    Всеки ден се запознавах с нов индивид, който допълваше представите ми за разнообразните човешки изкривявания. В училище имаше 180 колеги, повечето емоционални дами във втора, трета младост. Разбирахме се.


    Верижната катастрофа в моя живот обаче започна още първите седмици.


    Отивах към работата, от вратата ме посрещна Лепката. Момиче, привързано към мен. По-точно по мечтата за мен. Беше 75 килограма, висока 1.60. Къдрава червена коса стигаше до раменете й. Имаше криви зъби, но бяха бели.


    Беше тичала и капки пот се стичаха по пълните й почервенели бузи.


    Ники, разбра ли какво е станало? Сигурно си разбрал. Ужасно, нали? – Започна да бърка в чантата си и да рови нещо. – Дълго тичах, имаш ли вода? Страхотно начало на годината, няма що! – Извади повечето вещи от черната чанта, която не беше сменяла от 5 години, започна да ме гледа право в очите, стана ми неудобно.


    Нямам вода, какво става?


    Камелия... сещаш ли се? Ками.


    Ками от 10б клас ли?


    Не, какъв 10б? Ками по история.


    А, тази Ками. Да, какво за нея?


    Самоубила се вчера – Капките пот продължиха да се стичат по бузата й, дишаше и издишаше въздуха като локомотив, който се бори да изпусне парата. Миришеше на пот. Погледът й стреляше очите ми, няколко секунди не се отместваше. Аз извадих телефона си и започнах да пиша нещо в бележките, без смисъл.


    Ники, отивам да си купя вода, че имам часове, а нямам глас, топло ми е. До после.


    Тя изприпка, спъна се в шарения килим. Не й беше за пръв път, почти винаги се спъваше из различни места в училището.


    Мъртва. С тази жена си бяхме разменили само няколко думи. Усетих само миризмата... миризмата на смърт.