Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Добър ден, нещастнико!

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    11,95 лв.
    ISBN: 9789542613183
    Наличност: В наличност
    Година: 2014г.
    Страници: 176 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.2000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    24 февруари 1963 г. в Пловдив бил много студен ден. Но Светозар Гледачев бързал, не му се чакало, той имал да каже нещо на света. Докато това стане, той си губил времето, или не съвсем, да завърши Математическата гимназия в града, после ВИИ „Карл Маркс“ – София, сега УНСС, да стане асистент, докторант на БАН, да се специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America, да учи и да се развива. Насъщния си хляб вадел като университетски преподавател, частник, директор на... банка, два холдинга и на няколко предприятия. Бил консултант и финансист. Накрая открил това, което смятал, че не може, не разбира и изобщо не е за него – да пише. Неведомите пътища на съдбата го довели дотам, че от даване на интервюта започнал всяка седмица да публикува във всекидневник коментар, който се радвал на завиден интерес не в рамките на града, страната, но и зад граница. Интернет прави чудеса! Започнал собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. И накрая стигнал дотук – да издаде книга с най-четените и харесвани коментари, която ти, драги читателю, държиш в ръцете си. Икономиката е скучна наука, но само ако се обяснява скучно. Икономиката е самият живот и може да бъде разказана човешки, разбираемо, интересно и дори забавно. Даже да бъде разбрана. И най-важното: да ни учи как да станем по-добри, по-можещи, знаещи и успешни – и да си останем хора. Всичките разгледани теми в книгата тревожат мислещия човек ежедневно, ежечасно. Тук ще откриете как много трудни въпроси имат просто решение, но първо трябва да се разберат. Животът не е сложен – ние го правим такъв. Приятно четене!

    Мнения на клиент

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Добър ден, нещастнико!

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Икономика на щастието и смъртта


    Животът ни засипва с лоши събития. Покушения, опити за убийства, самоубийства и т.н. Думата ми е за самоубийствата, защото ме разтърсиха.


    Нарочно почаках да се размине първата вълна от емоции. През цялото време мислих и се рових от какво зависят самоубийствата и може ли да се предпазим от тях. Икономиката и безпаричието ли са най-важни за това? Ако е така, нищо добро не ни чака. Но нека да видим от какво зависят самоубийствата.


    Предварително искам да кажа, че целта на статията е добронамерена. Искам разумният човек да намери доводи да живее, а и ние като общество да се погрижим да няма такива трагедии. Ако, разбира се, това е възможно изобщо.


    Колкото и да е чудно, има показател за самоубийства на 100 000 души. Той е на Световната здравна организация и България не е водеща в тази класация. Ние сме на 30-о място. Водещи са страните от Източна Европа - Литва, Унгария, Латвия, Словения, Япония, Русия, Южна Корея. България е в десетката на най-нещастните нации на света от 147 страни, а по самоубийства сме 30-и от 80 страни. Което говори, че много се оплакваме, но малко си посягаме на живота. Поне по един показател да сме горе-долу добре.


    Едни от най-щастливите и развити нации в света са Швеция, Норвегия, Дания, където стандартът на живот е несравнимо по-висок от нашия, но като показател за броя самоубийства на 100 000 души сме почти еднакви. България – 12.3, Швеция – 12.7, Норвегия и Дания – 11.9.


    Има много научни разработки за това от какво зависят самоубийствата, кои са причините и колко е важна икономиката на страната. Основният извод е, че няма доказана зависимост между дохода на индивида и икономическото развитие на страната. А дори точно обратното – по-богатите по-често посягат на живота си, дадено в проценти. Япония е страна, която никога няма да стигнем по нито един икономически показател. Но също така няма да я стигнем и по броя на самоубийствата. Те са 25 на 100 000 души, т.е. два пъти и малко отгоре повече от България. В Германия самоубийствата се увеличават от 2007 г., като дотогава 45 години са намалявали. Дори и в кризата Германия е по-силна икономически. Тя забогатява и печели от нея. Но психически? Не. Бедността не е причина за самоубийствата. По доходи българинът е по-богат от 78% от населението на земята, или от 5,694 милиарда души, но и броят на самоубийствата е повече.


    Много са факторите, от които зависят самоубийствата, но нивото на доходите не е сред тях. Вие си мислехте, че е обратното? Че богатите не се самоубиват, че са щастливи и са си купили рая на земята. Статистиката казва обратното. Сигурно не знаете и че 80% от самоубийците са мъже? А сега си отговорете кой е по-силният пол! По-издръжливият, по-приспособимият. Основният извод е, че не бедните или богатите държави са застрашени, а тези в преход. Тези, които са нестабилни икономически, което води и до психическа нестабилност. Това е и основната причина за самоубийствата заедно с религията (будизмът не осъжда самоубийците), психичните заболявания, алкохолизмът, неврозите, насилието.


    Не нивото на бедност е важно, а чувството за пропадане, загуба на статут, мрачното бъдеще. При социализма бяхме еднакво бедни, но бяхме щастливи, защото имаше общество. Сега всички са по-богати от тогава, но еднакво нещастни, защото живеем сами. И тук българинът е достоен за уважение. Средните доходи се увеличават, но съчетано с разслояване на населението, на практика бедните се увеличават, а богатите забогатяват. Половин България е под прага на бедност, но самоубийствата не се увеличават. Това може да се обясни само с типичния български инат. В други страни се обяснява с религията, но ние не сме толкова вярващи и в голямата си част вярата ни е проформа. Какво обаче може да се направи, за да намалеят тези трагедии? Имате ли приятели? Знаете ли те как живеят? Как се чувстват? Всеки втори е беден и едва свързва двата края. Нищо че не го показва. Такива хора имат не толкова нужда от пари, а от добра дума. От съчувствие, разбиране, дори само изслушване. Да знаят, че не са сами, че някой мисли за тях, че не са излишни. Че липсват на някого. Мисълта, че са в обществото, че то не ги е изхвърлило, е границата, която ги кара да останат в този свят. Преминат ли я, решават да си заминат. Това, а не парите!


    Хората са важни! Човекът е обществено животно и когато вижда, че не е изключение, а всички са като него, не предприема крайна стъпка. Най-често богатите се самоубиват, защото са се отделили от социалната си среда и в този нов микросвят нямат изход. Богатите нямат приятели. Те имат ласкатели и го знаят. Приятелите се заместват от психоаналитици.


    Така че вижте приятелите си. Обадете им се. Не се крийте в черупките си. Думите са важни, не пържолите, хайверът и т.н. Тук е мястото и на църквата. При католиците, когато и да потърсиш духовна, материална или финансова помощ, винаги ще я намериш. Защо обаче нашата църква не е такава? Свещениците, които са такива по призвание, се броят на пръсти. На Запад не можеш да замръкнеш гладен или без подслон. През нощта ще ти отворят. А у нас? Къде е църквата? Къде е духовната опора?


    Помислете кога и дали изобщо сте говорили със свещеник за своите проблеми. Човек живее в материалното, но духът му трябва да живее в духовното и църквата като негов изразител трябва да служи на човека. Да, ама не би. И църквата живее в материалното. Затова проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се. Ние трябва да си помогнем. И не с пари, а с внимание, добра дума към приятеля, към съседа, съученика. Всички сме в криза, материална и духовна, но като поговорите, ще разберете, че не сте изключение. Не сте загубен лузър. Не сте за изхвърляне. И ще се върнете с усмивка в този тъй труден, но единствен живот.