Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Хюга ваканция

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    14,95 лв.
    ISBN: 9789542618522
    Наличност: В наличност
    Година: 2018г.
    Страници: 272 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Перфектната рецепта за хюга включва: горещ шоколад, спуснати завеси, светлина от свещи и... някого, в когото да се влюбиш.

    Над английското провинциално градче Юлеторп се е спуснала есен. Времето е студено и дъждовно, небето е сиво и хората са потиснати. Магазинчето за играчки на главната улица затваря врати, защото собственичката му Луиза напуска града. Преди него кепенци са хлопнали и редица заведения, а много от къщите са обявени за продан. На жителите на Юлеторп, изглежда, никак не им върви... докато там не пристига датчанката Клара. Тя е красива, жизнерадостна и следва принципите на хюга датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от простичките неща в живота.

    Клара наема магазинчето и го превръща в атракция за децата. Но синът на Луиза – Джо, който работи в Лондонското сити, се усъмнява в подбудите й. Той пристига в градчето, за да разбере какво се крие зад ангелското излъчване на датчанката, но тя има план...

    Може ли Джо, който отговаря на служебни имейли в три часа през нощта, да приеме хюга философията?

     

    Повече за книгата и интервю с авторката може да видите тук.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Хюга ваканция

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Клара винаги ставаше рано. Слънчевата светлина прозираше през тънката червена завеса на малкия прозорец, разположен под стрехите. Клара се изправи на колене в леглото и дръпна пердето.


    Зимната светлина я заслепи за миг и тя присви очи, но докато изучаваше гледката, по лицето й бавно плъзна усмивка. Бутна резето и когато прозорецът се отвори, усети повея на свежия въздух. По тревата в градината на кръчмата блещукаше скреж, пейките бяха опръскани в бяло. Отвъд живия плет в задната част се бяха ширнали полята, някои обгорени в разнородни линии, някои – свежи ивици зеленина, скрити под тънкия пласт „диаманти“, искрящи на сутрешната слънчева светлина. Небето бе изпъстрено с розови и бледосини ивици и Клара усети познатата тръпка от предстоящия нов ден на различно място.


    Пропусна опаковката със зърнена закуска, справи се с жалкото пръскане на душа в малката баня, зарови се в раницата си, навлече дънки и дебел вълнен пуловер, измъкна и една плетена шапка, която нахлупи на главата си, и така скри тъмнорусата си, нуждаеща се от измиване коса. Остави багажа си в стаята, слезе по дървеното стълбище в основното помещение на кръчмата, мина през кухнята и излезе през задната врата.


    Знаеше, че по това време магазините ще бъдат затворени, но тайничко се надяваше, че може да се натъкне на някой добросърдечен пекар, който да отвори пекарната си само за нея. Направо усещаше плътния вкус на топло тесто в устата си. Подуши въздуха за издайнически аромат, за да се насочи в правилната посока. Хм... Май в това село изобщо нямаше пекарна. Или пък кафене. Всъщност, докато вървеше по главната улица, с потрес забеляза многобройни надписи „Продава се“. По витрините на магазините нямаше нищо, само тук-там някой стол или навити килими. Някои прозорци бяха плътно покрити със заковани дъски, дори изрисуваните по тях графити бяха вяли, драскулки с избледнели цветове, напръскани със спрей, които не можеха да се разчетат. По прашната витрина на един магазин имаше нещо написано, но вече почти изтрито, а на друга – табела, обещаваща тотална разпродажба.


    Клара пъхна ръце в джобовете си, вятърът щипеше бузите й, докато вървеше по пустата главна улица. Представи си как това място е кипяло от живот през летните месеци, саксиите на прозорците със сигурност са греели във всякакви ярки цветове, страничните калдъръмени улички са криели своите съкровища, тайни магазинчета, купчини с антики, струпани пред тях, кафенетата са правели смутита и фрешове, хората са бродели безцелно из селото, преди да тръгнат на разходка из полетата, за да се насладят на пейзажа. Какво бе станало тук?


    Дори след всичките години, откакто живееше в Англия, все така продължаваше да се изненадва колко чудато изглеждат малките селца в провинцията, с всичките тези долепени и притиснати една до друга къщички... Бе толкова различно от градовете в родната й Дания, където бе израснала. И както винаги, когато се сетеше за дома, веднага усети свиване в стомаха, но реши да не му обръща внимание. Продължи да върви, после внезапно спря, втренчена в най-яркия магазин – с виненочервена фасада, на която със златни букви пишеше „Играчки Олдън“. Бе малко кичозно, но пък хващаше окото, и тя се намръщи, осъзнавайки, че това вероятно е магазинът, който щеше да бъде затворен. Наистина бе ужасно, че през следващите няколко седмици, докато хората се подготвят за Коледа, щеше да остане затворен и мрачният му интериор щеше да е в пълен контраст с празничната фасада.