Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Италианска афера

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    14,95 лв.
    ISBN: 9789542613084
    Наличност: Не е наличен
    Година: 2014г.
    Страници: 352 стр.
    Размер: 13х20
    Тегло: 0.3250 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Може би е по-добре някои тайни да си останат в миналото...

    Лейни е щастливо омъжена за известния писател Том Холингсуърт, с когото живее в Лондон. Тя се влюбва в него едва на деветнадесет, докато стажува в издателската къща на доведения си баща Питър. Лейни е запленена от Том и дори не подозира, че той е женен и има петгодишен син. Том не устоява на италианската й хубост, наследена от майка й Алесандра, и изоставя семейството си.

    Шестнадесет години по-късно Лейни посвещава времето си на отглеждането на двете им деца – Зав и Тиърни. Макар да обича семейството си и да харесва живота си, тя чувства, че нещо й липсва. Лейни копнее да научи повече за майка си и да разкрие самоличността на биологичния си баща. Алесандра напуска Италия, установява се в Англия и отказва да говори за миналото си. Тя умира, отнасяйки със себе си дълбоко пазена тайна.

    Лейни организира семейна ваканция до родното място на майка си – живописното италианско селце Туоро. Там тя разкрива тайна, която преобръща живота й. Но когато разбира, че и щастливият й брак с Том се крепи на една лъжа, Лейни е съсипана.

    Погълната от собствените си проблеми, тя дори и не забелязва, че дъщеря й Тиърни се нуждае от помощ.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Италианска афера

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг




    В петък вечерта Лейни чувстваше само облекчение, че сестрите й, както се очакваше, бяха отменили посещението си. Беше толкова заета през целия ден, а и трябваше да навакса часовете, които беше загубила вчера, за да отведе Макс в съда.
         Беше й странно и донякъде забавно, че двамата с Макс все още не си говореха, освен чрез есемеси. Тя го попита дали  иска да го закара до града за явяването му пред съда, а той отговори  кратко: Супер. През целия път пътуваха мълчаливо. След изслушването, на което бе получил глоба от петстотин лири и четири часа обществено полезен труд, той поиска да го остави в дома на приятеля му, за да прибере колата си.
         Точно как щеше да осигури пари, за да плати глобата си, тя нямаше представа. С малко късмет щеше да си намери работа. Така поне можеше да покаже чувство за отговорност, незабелязано от никого досега. Тя не се съмняваше, че го притежава, въпросът беше просто да го докаже...
         Лейни чу, че отвън спира автомобил и усети, че започва да се усмихва. Знаеше, че според някои жени е необичайно след шестнайсетгодишно съжителство сърцето й да се преобръща, когато у дома се връща съпругът й, ала за нея това беше възхитително нормално.
         Тя обожаваше тръпката да види Том, след като беше отсъствал цяла седмица. И защо не, когато той беше най-привлекателният мъж, когото някога бе срещала. Е, наистина по малко необичаен начин, но пък  животът с него никога не беше скучен. Тя толкова много го обичаше. Рядко се караха, въпреки че когато го правеха, останалите от семейството бягаха, понеже не беше безопасно да останат в стаята, където двамата  хвърляха каквото им попадне под ръка. Но ако последната книга на Том вървеше добре, почти нищо не можеше да го развълнува. А щом той беше в хубаво настроение, сякаш и всички останали бяха. Макар че и тогава Лейни знаеше от дългогодишен опит, че творческият процес може да се промени за един ден, така че най-добре нищо да не се приема за даденост.
         Все едно живея с бомба със закъснител, признаваше му тя често. А това означаваше, че никога нямаше представа кога може да избухне и колко опустошителна може да бъде експлозията.
    -    А с теб, любима - отвръщаше той, - е същото, като да живея с прилива. В един миг съм пометен от причините, поради които си толкова жизненоважна за всичко, а в следващия се чувствам така, сякаш се давя в теб.
         Въпреки че разбираше какво има предвид, тези думи винаги малко я жегваха, тъй като знаеше, че понякога се показваше прекалено зависима.
         Наблюдавайки го сега, как излезе от колата си, как се смее и подхвърля радостния Зав, тя почувства толкова гордост и любов да се преплитат в сърцето й, че едва забеляза другата кола, спряла зад неговата...
           Зав веднага се втурна да поздрави чичо си Грант - по-малкия брат на Том. Беше дошъл с Кара - новата му съпруга. Тя нямаше представа, че ще идват тази вечер, но така беше в тяхната къща, гостите винаги се появяваха неочаквано, поради което обикновено готвеше за повече хора...
         Том се отправи  към кухнята и докато го наблюдаваше, тя усети как емоциите й пламват отново. Когато дойде до нея и прокара свободната си ръка в косата й, тъмносивите му очи й казаха повече отколкото думите колко се радва, че си е у дома. Тя ценеше тези погледи почти колкото секса, който щеше да последва по-късно, макар че тази вечер имаше чувството, че той е леко смутен.
    Преди да успее да го попита, Грант и Кара нахлуха през вратата след него.
    -    Видях ги зад мен, когато завих към селото - обясни мъжът й, вземайки пощата си, докато Кара помете Лейни в задушаваща прегръдка.
    -    Бога ми, изглеждаш страхотно – обяви Кара, чиито лъчезарни сини очи и черешовочервени устни я правеха според Лейни истинската красавица в стаята. - Надявам се да нямаш нищо против, че ти се изсипахме по този начин. Знам, че ще имаш гости утре вечер, така че обещавам да те оставим на мира, преди да дойдат... Просто не можехме да минем оттук и да не се отбием.
    -    Щях да се почувствам много обидена, ако не бяхте дошли – уведоми я Лейни. Тя много обичаше Грант и Кара, които наскоро се венчаха в местната църква, след което беше последвал разточителен прием тук, в къщата. - Можете да се присъедините към гостите, ако желаете - продължи тя, докато прегръщаше Грант. - Ще бъде много лесно да добавим още две места.
    -    О, бихме се радвали - увери я Кара - но баба ми ни очаква и не можем да я разочароваме.
    -    Какво готвиш? – полюбопитства Грант. - Мирише адски вкусно...
    -    Любимото ми - забърбори Зав. Бузестото му младо лице беше измърляно, а гъстата му черна коса стърчеше във всички посоки. Той беше такава смесица между Том и Лейни, че беше невъзможно да се определи къде започва единият и къде свършва другият. Със сигурност приличаше повече на баща си в ненаситната си страст за ръгби, крикет и футбол, а и току-що беше тренирал на игрището. - Нарича се печен бургер със сирене – информира той леля си и чичо си. - Мама не ни го прави много често, защото не било достатъчно здравословно, но и татко наистина го обича. Нали, татко? Така че тази вечер ни е позволено, а аз помогнах да го направи.
    -    О, не! - извика поразена Кара. - Нямат ли край дарбите ти?
    -    Толкова е голям - продължи Зав, протягайки ръцете си колкото може по-широко, – а после имаме прасковен сладолед. Татко?
    -    Кажи, Зав... - Том остави пощата си, за да отвори една бутилка вино.
    -    Със сигурност ли ще дойдеш на мача ми утре?
    -    Абсолютно – потвърди Том. – Предполагам и чичо Грант би искал да се присъедини към нас, ако не трябва да бърза преди обяд.
    -    Бройте ме и мен - отговори Грант, докато вадеше чаши от бюфета и ги подаваше на Кара.
    -    Къде е Тиърни? - попита Том, докато Лейни изсипваше пликче шам фъстък в купичка.
    -    Отиде на разходка с татко и Шърман - отвърна тя. - Трябва да се върнат всеки момент. Блаженство – усмихна се тя, когато той й подаде чаша вино.
         Искаше да го разпита повече как е минала неговата седмица, дали са се оправили нещата на снимачната площадка, когато си е тръгнал днес... Вероятно не, помисли си, имайки предвид колко замислен изглежда. Обаче както обикновено личните им разговори трябваше да почакат, докато останат сами.
         Щом вдигаха чаши за приятелите и семейството, вратата се отвори и Макс бавно влезе. Лейни забеляза с известно учудване, че изглежда сякаш току-що си е измил косата и много вероятно е взел душ. Каква изненада!
         Том гледаше по-големия си син с известен интерес.
    -    Всичко наред ли е? - попита той внимателно.
    -    Да, екстра – отговори Макс, избягвайки погледа на баща си. – Привет, Грант, Кара. Тук ли сте за уикенда?
    -    Не, само тази вечер – отвърна Кара. - Как върви при теб?
     Той вдигна рамене.
    -    Нищо особено, нали знаеш...
         Том продължи да го гледа неразбиращо.
    -    Всъщност аз излизам – информира ги Макс. - Просто реших да дойда да кажа здрасти, преди да тръгна.
    -    Накъде поемаш? – попита непринудено Лейни, като започна да реже една краставица. – На някое хубаво място ли?
    -    Обзалагам се, че хубавец като него има среща с гадже – подхвана Грант.
    -    Той си е винаги с много гаджета – уведоми ги Зав. – Ще се виждаш ли с Кристи тази вечер? Смятам, че тя е наистина върхът.
    Макс изглеждаше развеселен от жаргона на доведения си брат.
    -    Предполагам, че това няма нищо общо с братовчед й, който подписа с Уест Бромич? - пошегува се той.
             Зав се засмя доволно.
    -     Може да получим някои безплатни билети, ако продължаваш да се виждаш с нея, въпреки че би било по-добре, ако беше подписал с Ливърпул, нали, татко? Само си представи как щяхме да ходим на всички мачове, че дори щяха да ни пуснат в съблекалните с хубавец като него.
    -    Мисля, че татко ти може да те вкара така или иначе – предположи Кара.
    -    Може и го е правил - увери я Зав. - Ходихме през миналия сезон, нали, татко? Беше наистина страхотно. И Макс беше, нали, Макс?
    -    Бях – потвърди Макс. - Татко, може ли да взема комбито тази вечер? „Краудед Хаус“ свирят в Бъркли и така ще се съберем повече хора, отколкото ако съм с фиестата.
          Том погледна Лейни, като че се допитваше до нея.   
      -       Не виждам никакъв проблем - отговори той.
    Свивайки рамене тя каза:
       -      Нямам нищо против. Искаш ли да вземеш нещо за пиене? Сигурно ще мога да намеря и някаква храна за пикника.
            Макс изглеждаше изумен.
    -      Би било абсолютно страхотно, ако можеш.
           С иронична усмивка тя отиде до килера да вземе хладилната чанта, докато Том и Грант излязоха навън с питиетата си, а Зав помагаше на Кара да сложи масата.
    -    Каза ли му вече? – попита тихо Макс.
         Лейни осъзна, че има предвид глобата за неговата кражба.
    -     - Не, още не, но мисля, че ще трябва, защото ако пишат в местния вестник и той разбере оттам, ще ни излезе солено.
    -    Ще стане така или иначе... - промърмори той.
         Лейни го натовари с бутилки и различни закуски, преди да му даде ключовете на старото комби, което бяха купили още преди раждането на Тиърни. Докато Макс излизаше през задната врата, Том извика, че иска да го види в кабинета си между три и четири на следващия ден, за да си поговорят какво е правил, докато го е нямало.
    -    Може да е добра възможност сам да му признаеш какво се е случило? - предложи Лейни.
    -    Да, точно така... – Макс махна мрачно на баща си и тръгна към колата.
    -    Е, как се разбира Стейси с новото гадже? - полюбопитства Кара, когато Лейни се върна в кухнята. – Запозна ли се вече с него?
    -    Не, не съм. Поканихме ги утре вечер, но тя ни отказа. Смята, че нашият кръг, както обича да ни нарича, ще му дойде малко повече, преди Мартин да ни е опознал.
    -     Мисля, че мога да я разбера – подсмихна се Кара.
    -    Както и да е, сега, когато Том се върна, най-вероятно ще се срещнем в някоя кръчма само ние четиримата. Очевидно той е запален почитател на Том, така че не мисля, че има опасност да не се разберат. - Тя спря да говори и надникна с любопитство през прозореца, където Том и Грант, изглежда, спореха за нещо до беседката. - За какво мислиш, че става дума? - попита тя, когато Кара се присъедини към нея.
    -    Нямам представа, но не изглеждат щастливи, нали? Какво става, за бога?
    -    Грант спомена ли нещо, преди да дойдете? -загрижено попита Лейни.
    -    Нито дума. Доколкото знам, той наистина очакваше с нетърпение да се види с Том.
         Лейни гледаше как Грант сложи ръка на рамото на Том, а мъжът й го наблюдаваше с ледено мълчание. Том се обърна, а Грант остана да стои безпомощно. Стори й се разстроен, но беше трудно да се каже от това разстояние.
         После изведнъж всичко се промени, когато Тиърни се втурна през моравата, цялата само дълги крака и развяваща се коса. Тя се хвърли в ръцете на баща си, а след това се здрависа с чичо си. Питър, също толкова развълнуван, я следваше по петите с накуцващия Шърман.
    -    О, не! - изпъшка Лейни. - Горкият Шърман, артритът му очевидно отново се е изострил... - И като добави наум да вмъкне и посещение при ветеринаря в понеделник, тя отиде към звънящия телефон.
         След минути Том въведе разтревожения Питър през вратата.
    -    Не исках да го направя - говореше Питър. - Просто не можех да спра.
    -    Не се притеснявай – успокояваше го Том, - ще те оправим.
        Предполагайки какво не е наред, Лейни се запъти да го поеме, но Том я спря.  
    -     Няма нищо. Аз ще се справя.
    -    Лейни, то беше там, а след това го нямаше - каза Питър.
         Взирайки се в озадачените сини очи на баща си, Лейни обхвана лицето му с ръце и го целуна.
    -     Всичко ще бъде наред - увери го тя. - Том ще те почисти и после ще седнем на една чудесна вечеря.
         Питър кимна и потупа ръката на Том, която той беше поставил върху неговата. Когато излязоха в коридора с предания Шърман по петите им, Лейни се обърна към Грант, който ги бе последвал в кухнята.
    -    Би ли занесъл кучето нагоре по стълбите? - попита тя. - Очевидно изпитва болка, но мрази да бъде разделен от татко.
    -    Остави го на мен – отговори Грант и следвайки Том и Питър, затвори  вратата зад себе си.
    -    Сигурно ти е много трудно – изрази съчувствие Кара, когато Лейни неуверено си пое дъх.
    Лейни не можеше да го отрече.
    -    Често ли се случва?
    -    Инконтиненцията ли? Все по-често тези дни - отвърна тя, поглеждайки влизащата Тиърни. – Щеше да му е по-лесно, ако не осъзнаваше, че това става. А така той се чувства толкова засрамен, че накрая ужасно се обърква. Сякаш вече не е в достатъчно голяма каша. Тиърни, можеш ли да отидеш и да разбереш къде се запиля Зав?
         Тиърни прегърна Кара, взе си парче краставица и отиде да търси брат си.

    В стаята й на горния етаж цялото внимание на Тиърни се насочи към лаптопа й. Той беше там, на линия, отделяше време, за да й напише съобщение и да я попита дали е щастлива.
         Само почакай да каже на Скай.
         Пръстите й почти трепереха, докато пишеше своя отговор.
         Сега съм щастлива.
         Това е добре.
         А ти?
         Разбира се. Контактувам с теб.
         Отчаяно искаше да го види, но нямаше смелостта да го каже. Макар че последния път той беше обещал, че определено ще се срещнат отново.
         Той пишеше.
         Разбираш ли защо не мога да те видя този уикенд?
         Цялата гореше от  копнеж.
         Да, но ми се щеше да можеше.
         Знам. И аз бих искал... Ти стана много специална за мен.
         Тя усети внезапно, че остава без дъх. Отчаяно й се прииска да го види, дори само по скайп, но сега нямаше време.
         И ти си специален за мен, написа дръзко тя и усети как тялото й застина.
        Не е остана дълго до рождения ти ден. Само седмица от утре. Ще можем ли да го прекараме заедно?
    Работя по въпроса. Казах, че ще бъда при моя приятелка в Лондон. Тя е съгласна. Определено ще ме прикрива.
         Това е добре. Ще се постарая да прекараш наистина щастливо.
         Мислейки за единствената им целувка, тя почти проплака от ужас и вълнение.
         Поиска ли от родителите си четец за електронни книги?
         Да.
         Добре. Ще ми достави страхотно удоволствие да мисля, че четем същите книги по едно и също време.
         Можем да го направим сега.
         Наистина бихме могли, но бих искал да купя книгите за теб и да ги изпратя на твоя четец. Ще са подарък от мен за теб.
         Благодаря.
         Къде си в момента?
         В спалнята ми. Къде си ти?
         В ужасна дилема. Не мога да спра да мисля за теб.
         Впечатлена и измъчвана от думите, тя знаеше, че е влюбена.
         Също и аз, отговори му Тиърни.
    -    Скъпа, тук ли си? - повика баща й, чукайки на вратата.
         Тя тръшна капака на лаптопа си.
    –  Идвам - извика, а сърцето й буквално изскочи от гърдите. Изтича до вратата и като я отвори широко, направо скочи в ръцете на баща си.
    -     Какво правиш на нашия етаж? – попита изненадано Тиърни. - Ти никога не се качваш тук.
    -    Виках те, но ти, изглежда, не ме чу - отвърна баща й, а тя го хвана под ръка, отвеждайки го към стълбите.
    -    Съжалявам, увлякох се със Скай. С нея стават разни работи, така че трябваше да й говоря. Знаеш ли къде е Макс тази вечер?
    -    Отиде на някакъв концерт... Защо?
    -    Просто се чудех. По-скоро Скай. Тя доста го харесва, но не му казвай... О, боже, аз трябваше да намеря Зав. Слязъл ли е долу вече?
    -    Да, чакаме само теб.
        Тя постави ръцете си на раменете му, докато той слизаше по тясната стълба пред нея и попита:
    -     Е, как си ти? Добре ли прекара седмицата в Лондон? Липсваше ни, нали знаеш. Надявам се, че и ние сме ти липсвали.
    -    Разбира се - увери я той.
    -    Снимахте ли, или само правехте кастинг и други такива?
    -    По малко и от двете. Но сега ми  разкажи за теб. Как вървят изпитите?
    -    Ами, екстра. Мисля, че се справям доста добре.
        Баща й погледна мобилния си телефон, който иззвъня, че има есемес, и продължи надолу по главното стълбище към хола.
    -        Кажи на мама, че веднага идвам! – поръча й той и изчезна в кабинета си, като затвори вратата след себе си.
         Когато прочете съобщението мускулите на лицето му се напрегнаха. Изпратих на жена ти есемес, казвайки й да те попита за Джулия. Просто помислих, че трябва да знаеш.
    Той бързо набра номера.
     - Защо го направи? Какво целиш с това?
    -    Знаеш моята цел…
    -    Но ти се съгласи да ме оставиш да го сторя в удобно време.
    -    Там е въпросът, Том, не можем да си позволим лукса време. - Очите му помръкнаха. - Условията, които ми налагаш… Правиш го почти невъзможно, по дяволите…
    -    Моля те, не ми се сърди. Не исках да се случи по този начин...
         И преди той да успее да каже нещо повече, линията прекъсна.