Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Класически приказки, за да опознаем по-добре себе си

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 17,95 лв.

    отстъпка -15%

    Промоционална цена: 15,26 лв.

    ISBN: 9789542619376
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 480 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    15 класически приказки, които ще ни помогнат да разберем по-добре себе си и да изградим един по-добър живот.

    От приказките можем да научим много за човешкото поведение. В тях са заключени нашите страхове, фантазии и мечти, целите, които си поставяме и постигаме, заплахите и предизвикателствата, пред които трябва да се изправим. Хорхе Букай разказва на един модерен и магичен език 15 приказки и класически истории: Грозното патенце, Спящата красавица, легендата за Одисей и други. Авторът изказва традиционната поука, но обръща внимание и на съвременната интерпретация, чрез която разкрива най-доброто и най-лошото в нас и нашето поведение.

    Освен че ни припомня важни морални уроци, тази книга ни дава възможност да се върнем към възхитителните приказки от нашето детство и да научим любопитни факти за това как е възникнала всяка от тях и как се е съхранила през времето и различните култури.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Класически приказки, за да опознаем по-добре себе си

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Приказките и културата


    Според най-широко възприетата дефиниция, култура се нарича рамката, която ни позволява да разберем и да маркираме реалността на определено място в определен период от време по отношение на хората, които я споделят.


    С други думи, нашата култура е начинът ни на живот, на мислене и на чувстване, сборът от ценностите и принципите ни.


    В днешно време изследователите на социалните, политическите и психологическите процеси са единодушни с философите, антрополозите и свещениците за това, че обществото се дехуманизира с бързи стъпки. Обезпокоителни сигнали ни предупреждават за консуматорския упадък на обществото ни, за склонността ни към изолация и за моралната криза, която води до отслабване на ценностите ни. Общество, в което добродетели като доброта, почтеност, вярност и честност са се обезценили за сметка на значението, което се придава на други интереси като успеха, властта, парите, влиянието и удоволствието.


    Изхождайки от това, не е трудно да разберем колко е важно да съхраним ролята на семейството, на приятелството, на религията и на принадлежността към някаква общност. И с риск да бъда набеден, че преувеличавам значението на приказките, твърдя, че сами по себе си те са изключителен инструмент в нашата култура за поддържането на непреходни ценности във всяко едно от тези обкръжения.


    В областта на терапевтиката и на преподавателската дейност (за мен те все повече се сближават и взаимосвързват) новите психопедагогически тенденции наблягат върху значението на субекта като създател и главен герой на собственото си съществуване, или с други думи, като автор и разказвач на собствената си история. Почти всички съвременни методи за взаимопомощ и обучение използват често приказката – собствена или чужда, като средство и стимул за пробуждането на индивида.


    Приказките са вестители, които идват в живота ни, за да ни помогнат да разгледаме фактите непредубедено и с открито сърце от друга перспектива. Полетът на въображението, възхитата от някоя случка, изживяна от друг – реален или въображаем – човек, укрепват вътрешния ни свят и вдъхват знания, които могат да бъдат възприети единствено с нашия най-първичен и духовен аз – емоционалния аз.


    Много често една приказка може да изведе на повърхността проблема, а това ни улеснява да подходим към него с по-добра преценка и по-обективен анализ, да го разучим подробно, да го обрисуваме и да го опишем, да изпробваме алтернативни ситуации с всемогъщото въображение.


    Може би и в този случай една приказка ще хвърли светлина върху това, което искам да кажа:


     


    В едно село живеел мъдър старец, до когото всички жители се допитвали, когато някой от тях имал проблем. След като изслушвал онези, които идвали при него, той отивал в библиотеката си и вземал една дебела книга, винаги една и съща, разгръщал я и я прелиствал, сякаш търсел най-правилния отговор. Понякога след няколко минути, а друг път след часове той затварял обемистата книга, доволен, и се връщал при посетителя си винаги с най-подходящия и мъдър отговор на въпроса, който му бил зададен.


    Учениците на стария учител понякога го молели да им позволи и те да се допитат до книгата, но той винаги им отказвал с довода, че не са готови за това.


    Една нощ, докато учителят спял, учениците се промъкнали скришом в библиотеката, взели книгата и я отнесли в дома на единия от тях, за да я прочетат...


    След като всички се събрали, разтворили книгата на светлината на свещника и с изненада открили, че страниците й били празни.


    Решили, че учителят ги е изпреварил и за да им даде урок, е заменил книгата с друга.


    Засрамени, на следващия ден учениците отишли да върнат книгата с празните страници и казали на учителя, че са си взели поука, че вече може да върне истинската книга на мястото й.


    Мъдрият учител се усмихнал и рекъл:


    - Това Е истинската книга...


    Учениците го гледали недоумяващо.


    - Но страниците на книгата са празни, защо се допитваш до нея? Какво казва тази книга? Не съдържа нито една мисъл, нито едно знание... в нея няма дори букви.


    Учителят ги изгледал и им казал:


    - Истината и мъдростта на тази книга не са в това, което казва, а в това, което загатва.


     


    А аз ще добавя... както във всички книги.