Художникът, почти вълшебник

Художникът, почти вълшебник Вадим Лазаркевич в четири приказки:

- Гъбарко;

- Медената пита;

- Зайо-Байо библиотекар;

- Зайовата къщурка.

По-старото поколение българи сигурно си спомнят ярките "картинки" в любимите детски книжки "Комар и Мецана" от Асен Разцветников, "Веселите футболисти" от Димитър Стоевски, "Гъбарко" от Батко Златко, с "Медената пита" вътре, "Горската къщичка", "Сватбата на Червенушко" и "Трите баби" от Елин Пелин, "Работна Мецана" от Леда Милева, "Ежко-Бежко", "Косе-Босе" и "Патиланско царство", от Ран Босилек, "Жалбите на Заю-Баю", "Модерната стрина Зайка" и "Чичова китка" от Чичо Стоян, "Дядовото магаренце" от Калина Малина и мн. други.

Няколко поколения българи отраснаха с този чуден свят вътре в тези книжки, в които героите сякаш оживяваха - толкова убедителни бяха образите им в илюстрациите на художника Вадим Лазаркевич.