Земята, по която стъпваме

В началото на XX век Испания е прикрепена към най-голямата империя, която Европа някога е виждала. В малък град в Естремадура пенсионираните войници със заслуги живеят спокойно и идилично. Ева Холман, съпруга на полковник, чиято история предизвиква ужас колкото сред враговете му, толкова и сред подчинените му, но вече стар, болен и зависим, открива в градината на къщата си тайнствен просяк на име Лева. Срещу наредбите, които забраняват да се поддържат отношения с „местните“, Ева се насочва към непознатия и нейният собствен живот започва да зависи от възстановяването на историята на оцелелия. „Земята, по която стъпваме“, както и „На произвола“, не са книги, написани, за да ви харесат, а по-скоро да предизвикат неудобство. Твърдение за липсата на съпричастност и конформизъм, в които живеем. Фигурата на Лева и влиянието, което той оказва върху живота на Ева, отварят очите ѝ за лъжата за нейното съществуване, което тя си е изградила, и пробуждат у нея непознати чувства като нежност или състрадание към „различното“. Градацията в нейния образ потвърждава промяната в съзнанието на човека като егоистичен и невеж индивид под влияние на реалностите, които го заобикалят, и приканва да се разсъждава върху ролята на човека като разрушител и колонизатор.