Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Разбивач на сърца

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 17,95 лв.

    отстъпка -15%

    Промоционална цена: 15,26 лв.

    ISBN: 9789542619253
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 432 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Ново издание на първа книга от поредицата Бюканън - Ренард

    В сумрака на изповедалнята един покаял се грешник коленичи и изрича смразяващо признание: „Благослови ме, отче, защото ще съгреша...“. Бавно и подигравателно мъжът описва как е убил и възнамерява да го стори отново. Бъдещата му жертва се нарича Лорен и е сестра на свещеника, изслушал изповедта. Брат й настоява Лорен да се довери на единствения човек, на когото той вярва – приятеля му Ник Бюканън. При работата си във ФБР агент Бюканън се е сблъсквал с някои от най-страшните отрепки на обществото. Но дори той не е подготвен за изобретателността на маниака, който я преследва. Магнетичното привличане между Лорен и Ник расте, а с него и опасността, надвиснала над нея...

    Напрежение, страст и завладяващи герои... Запазена марка на Джули Гаруд!

     


    Мнения на клиент

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Разбивач на сърца

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Ник прибра папките си и проведе няколко неотложни телефонни разговора с Бостънския офис и с Франк О’Лиъри в Куантико. След това спря едно такси на улицата и заедно с един от местните агенти замина за летището. Тъй като нямаше начин да избегне наложената му почивка, той колебливо реши да направи някои планове. Всъщност се канеше да се отпусне, предприемайки едно плаване заедно с Тео, най-големия от братята си. Ако успееше, разбира се, да го откъсне от работата му за два-три дни. А след това възнамеряваше да прекоси половината страна и да пътува с колата си до Холи Оукс, щата Айова, за да се види с най-добрия си приятел Томи. И сериозно да се заеме с малко риболов. Моргенщерн не спомена, че преди две седмици О’Лиъри бе отложил обсъждането на повишението. Докато беше във ваканция, Ник смяташе да премисли плюсовете и минусите на новата работа. Разчиташе Томи да му помогне да вземе решение. Чувстваше го по-близък от собствените си петима братя и му се доверяваше напълно. Неговият приятел щеше да играе обичайната си роля на „адвокат на дявола“ и Ник се надяваше, че когато дойдеше време да се върне на работа, щеше да знае какво ще предприеме.


    Агентът изведнъж стана нетърпелив, искаше по-бързо да види приятеля си. Дори бе възможно да го уговори да свали за една нощ расото си и двамата да се напият до козирката, както едно време, когато бяха съквартиранти в Пен Стейт.


    Пък и най-накрая щеше да се запознае с единственото семейство на Томи – неговата малка сестричка Лорен. Тя беше с осем години по-млада от брат си и бе израснала при монахините в пансиона за девойки от богати семейства, намиращ се в планините край Женева. Томи няколко пъти се беше опитвал да я доведе в Америка, но условията на попечителството и адвокатите, на които бяха поверени парите, убедиха съдиите да я държат в уединение, докато навърши пълнолетие и може сама да взема решения. Томи беше обяснил на Ник, че положението не било чак толкова ужасно и че като спазвали закона, адвокатите всъщност защитавали имуществото.


    От известно време Лорен вече беше пълнолетна и преди година се бе преселила в Холи Оукс, за да бъде близо до брат си. Ник никога не беше я виждал, но си спомняше снимките й, които Томи някога бе държал, прикрепени над огледалото. На тях тя приличаше на улично хлапе с плисирана черна пола и униформена бяла блуза, която висеше развлечено. Единият от три-четвъртите й чорапи се беше смъкнал и усукал около глезена. Колената й бяха покрити със струпеи, а дългата й кестенява къдрава коса падаше небрежно над челото и закриваше окото й. Двамата с Томи се бяха разсмели при вида на тази снимка. По времето, когато е била направена, Лорен със сигурност не е била на повече от седем-осем години, но Ник бе запомнил веселата й усмивка и искрящите очи, които подсказваха, че вечните оплаквания на монахините от нея си имат основания. В момичето наистина имаше нещо дяволито. А такава ненаситна жажда за живот със сигурност някой ден щеше да й докара бели на главата....


     


    ***


    Библиотеката беше любимото му помещение в къщата, бе си дал труд да обзаведе единствено нея. Тя се намираше в задната част на първия етаж. Отвори вратата и го обгърна мирисът на лимонов препарат за лъскане на мебели и на естествена кожа. Но най-приятна му бе миризмата на стари книги. Стаята изглеждаше голяма и просторна и въпреки това бе топла и уютна в зимните вечери, когато зад прозорците бушуваше виелица, а в камината пламтеше огън. Имаше тъмна орехова ламперия от осемнайсети век, която завършваше високо горе с натруфени резбовани орнаменти. Две от стените бяха покрити от горе до долу с лавици, леко огъващи се под тежестта на книгите. Подвижна стълбичка се плъзгаше на месингова релса покрай шкафовете, така че човек лесно можеше да достигне томовете, поставени до тавана. Махагоновото бюро, подарък от чичо му, бе поставено срещу камината, чиято полица бе отрупана със снимки. Бяха сложени там от майка му и сестрите му, след като се беше нанесъл. Пред него се разкриха двойните френски прозорци, увенчани с полукръгли арки в ренесансов стил. Когато дръпнеше завесите, пред очите му се разкриваше гледката на опасаната със стена градина, стария фонтан с каменни херувимчета и вътрешния двор, настлан с тухли. А ако дръпнеше и прозорците, библиотеката се изпълваше със слънце и благоухание. През пролетта се носеше дъх на люляк, след това – на орлов нокът, а сега преобладаваше тежкото ухание на хелиотроп.


    Ник постоя така в продължение на няколко минути, съзерцавайки този безметежен рай, докато жегата не го обгърна плътно. Чу как централната климатична инсталация се включи. Той затвори френските прозорци и отпи голяма глътка бира. След това свали пистолета си, извади пълнителя и сложи всичко в сейфа на стената. Седна на въртящия се стол пред бюрото, тапициран с мека кожа, запретна ръкави и натисна копчето на компютъра. Напрегнатите му мускули започнаха да се отпускат. Той шумно възкликна, когато видя колко имейли е получил. Имаше и двайсет и осем повиквания, записани на телефонния секретар. Ник с въздишка изу обувките си, облегна се на стола и започна да преглежда електронната си поща, докато слушаше записаните телефонни съобщения.


    Пет пъти го беше търсил брат му Закари, най-младият в семейството. Той страшно много искаше да вземе поршето за Четвърти юли и разпалено обещаваше да се грижи добре за колата. Седмото съобщение беше от майка му, която също толкова разпалено настояваше при никакви обстоятелства да не дава колата си на Закари. Неговата сестра умница Джордан също се бе обадила, за да му съобщи, че цената на капитала им е скочила на 150 долара за акция. А това означавало, че Ник вече можело да се оттегли и да води луксозния живот, за който бил роден. Това го накара да се усмихне. Баща му с неговата работническа нагласа сигурно щеше да получи сърдечен удар, ако децата му не се трудеха. Според съдията тяхната цел в живота е да направят света малко по-добър. Понякога Ник бе сигурен, че така и ще си умре, опитвайки се да го постигне.


    Но двайсет и четвъртото съобщение го накара да замръзне на място.


    Ник, обажда се Томи. В голяма беда съм, разбойнико. Сега е пет и половина часът, местно време. Обади ми се веднага щом получиш съобщението. Аз съм в Канзас Сити в жилището на енорийския пастор при „Нашата Майка на милосърдието“. Знаеш къде се намира. Ще се обадя и на Моргенщерн. Може би той ще успее да се свърже с теб. В момента полицаите са тук, но не знаят какво да правят и никой не може да открие Лорен. Знам, че се изразявам несвързано, но само ми се обади, независимо по кое време.“