Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Брегът на тъмната вода

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    17,95 лв.
    ISBN: 9789542619109
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 496 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Ново издание на вълнуващия роман от Нора Робърт

    Тори не е като останалите деца. Понякога вижда разни неща, друг път усеща какво ще се случи. Затова баща й се опитва да „изгони дявола“ от нея с шамари и кожен колан. Една вечер, лежейки пребита в леглото си, Тори просто знае, че нещо ужасно се е случило на най-добрата й приятелка – Хоуп.

    Години по-късно Тори се завръща в родния си град, за да се изправи пред спомените от детството. Тя е твърдо решена да отвори стилен магазин за ръчно изработени вещи за дома. Въпреки прекомерното любопитство и враждебността на своите съседи, част от които я обвиняват за все още неразкритото убийство на Хоуп. Затова и младата жена е изненадана от дружелюбното отношение и нескрития интерес на Кейд – брата на мъртвата й приятелка.

    Да живее толкова близо до спомените от преживяното ще бъде по-трудно и опасно, отколкото Тори е очаквала. Защото убиецът на Хоуп е все още на свобода и е набелязал следващата си жертва.


    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Брегът на тъмната вода

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Но тази нощ беше определена за други неща. Тази нощ беше нощта на приключенията.


    Всичко беше планирано. Затова Хоуп не си позволи никакви вълнения, нито възбуда, докато не се прибра в стаята си и не затвори плътно вратата. Сетне загаси лампата и прекоси стаята в тъмнината, пронизана от сребърните нишки на лунната светлина. Преоблече се, като смени памучната си нощничка с шорти и тениска. Сърцето й биеше лудо в гърдите, докато подреждаше възглавници върху леглото си във форма, която наивните й детски очи смятаха, че прилича на спящо тяло.


    Извади изпод леглото своя комплект за приключения. Старата кутия за пикник, в която имаше бутилка кока-кола, вече съвсем топла, малък кейк, кибрит, компас, воден пистолет, напълно зареден, и червено пластмасово фенерче.


    Седна за миг на пода. Можеше да долови миризмата на кредите си за рисуване и на пудрата, с която се бе напудрила след баня. Можеше да чуе и музиката, която идваше откъм стаята на майка й. Съвсем тихичка.


    Като плъзна безшумно прозореца, за да го отвори, тя се усмихна.


    Млада, пъргава и изпълнена с очакване, прехвърли краката си през перваза и стъпи на пръсти върху подпорите на лозата, полудяла от винени сокове.


    Въздухът беше като сироп. Горещият му сладък дъх изпълни дробовете й, докато слизаше надолу. Една тресчица се заби в пръста й и тя тихичко изохка. Но продължи да се спуска, като не сваляше очи от осветените прозорци на първия етаж. Беше като сянка. Сянка, която никой не може да види.


    Беше Хоуп Лавил, момичето детектив, и имаше среща със своя партньор точно в десет и трийсет и пет.


    Трябваше да преглътне смеха, който искаше да се излее от гърдите й и едва не я задави, когато стъпи на земята.


    За да повиши собствената си възбуда, тя се затича към огромните стари дървета, които засенчваха къщата, сетне надзърна зад ствола на едно от тях към синята светлина, процеждаща се от прозореца на стаята, където брат й гледаше телевизия, а после към по-ярките жълти прозорци на стаите, които бяха на родителите й.


    Ако я открият, това ще провали мисията, помисли си Хоуп, като се наведе и се промъкна през градината, наситена със сладкия аромат на рози и цъфнал жасмин. На всяка цена трябваше да избегне залавянето, защото съдбата на света тежеше върху раменете й, както и върху раменете на нейния верен партньор.


    Жената вътре в детето нададе писък.


    Върни се, моля те, върни се!


    Но детето не я чу.


    Хоуп измъкна своето розово колело иззад камелиите, където го беше скрила същия следобед. Сложи багажа в бялата кошница отзад, след което го забута по тревата покрай дългата, покрита с чакъл алея, докато къщата и светлините й останаха далеч зад гърба й.


    Тогава се метна на велосипеда и го подкара като вятър, представяйки си, че е яхнала свръхмощен мотоциклет, оборудван с устройство за паралитичен газ и пушка. Белите пластмасови ленти се развяваха от краищата на ръкохватките и весело плющяха.


    Тя летеше, разсичайки тежкия въздух, съпроводена от хора на щурците и цвъртящите насекоми, събудени от рева на страховитата й скоростна машина.


    Когато стигна завоя на пътя, сви наляво и скочи от колелото, като го забута надолу към тясната клисура, за да го скрие сред храстите. Въпреки че луната беше достатъчно ярка, тя извади фенерчето от кошницата. Усмихна се на принцеса Лия върху циферблата на часовника, която й казваше, че е подранила с цели петнайсет минути. Без страх, без да се замисли дори, Хоуп се обърна и тръгна по тясната пътечка към блатото.


    Към края на лятото, към края на детството. Към края на живота си.