Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Лъжите за Бог, в който вярваме

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 12,95 лв.

    отстъпка -10%

    Промоционална цена: 11,65 лв.

    ISBN: 9789542617525
    Наличност: Предстоящи заглавия
    Година: 2017г.
    Страници: 216 стр.
    Размер: 12х16,5
    Тегло: 0.2500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    От автора на световния бестселър „Колибата“

    В „Лъжите за Бог, в които вярваме“ авторът се опитва да ни помогне да намерим отговорите на тези въпроси и да се освободим от страховете и предразсъдъците си. Той ни насърчава да преосмислим най-разпространените погрешни представи за Бог, като цитира Библията, позовава се на теологични източници и споделя забавни случки.

    Тази книга няма за цел да налага строги дефиниции, нито да предизвиква ожесточени спорове. Тя е покана за диалог, призив за преосмисляне на втълпените ни догми. Преди всичко обаче тя е посветена на безусловната любов.

    ***

    Тази книга не предлага абсолютна сигурност. Изследването на „лъжите“ не води до окончателно, абсолютно виждане по темата. Тук по-скоро става дума за това да усетим вкуса на по-големите, по-значимите разговори. Всяка глава се отнася до твърдение, в което аз някога съм вярвал и отвъд което съм преминал. Възможно е вие да се идентифицирате с някои, а с други – не. Може да се съгласите или да не се съгласите със заключенията ми. Някои от тези идеи вероятно ще ви се сторят дълбоко провокативни, докато други ще ви изглеждат наивни и несериозни. Това е чудото и уникалността на нашите пътища и красотата на диалога и взаимосвързаността.

    Уилям Пол Йънг

    *На книжния пазар от 30.01.2018 г.!

     


    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Лъжите за Бог, в който вярваме

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Защо държим постоянно да намираме начини да се самоопределяме, като се противопоставяме на някой друг?


     


    И така, християнин ли е Бог? Ако имате предвид дали Бог обича разделението и смята за аутсайдери хората от други вероизповедания, религии и начини на мислене, докато не се помолят по специален начин, за да „влязат”... тогава не, разбира се. Ако имате предвид дали Бог се отнася към всички ни като към възлюбени ближни, затънали в невежество и нещастие, дали Бог ни обича и не спира да намира начини да ни води към откритието, че Исус е нашият единствен път, истина и живот... тогава да, разбира се.


    За първи път Новият завет е бил написан на разпространения „народен” гръцки – койне (по-голямата част). Познайте коя е гръцката дума за „обвинявам, клеветя”, например в „Сатаната е клеветник” (виж Откровение на св. Йоан Богослов” 12:10) – това е κτηγορέω  (katēgoréō) откъдето сме взели думата „категоризирам”. Тя означава “да поставим нещо или някого в група, в категория”. Ние постоянно го правим, понякога уместно. Но когато подобно категоризиране крие имплицитна преценка на нечия стойност и осъждането му, то ни прави съучастници на противника на човечеството – Сатаната. Въвличането в разделящи ни обвинения отслабва, дори разпокъсва единството на човешката същност и ние ставаме палачи на Христовото тяло.


    Категориите са полезни, когато имат за цел да ни помогнат да разберем и да живеем в този космос, който обитаваме всички, но те имат огромната сила да разделят и да рушат взаимовръзките. За детето е добре да научи разликата между мен и теб, родител и неродител, безопасно и опасно, но категории, които са въведени с цел да се поставят здравословни граници, често се превръщат в стените на затвор както за „другите”, които са отвън, така и за „нас”, които сме вътре.


    Ако всички живеехме изолирано в пещери и имахме свободата да делим нещата „по кутии”, както искаме, щеше да е добре; никой нямаше да пострада. Но положението не е такова – ние живеем в общност и въпреки че много от нас въстават срещу моралните претенции за културно и религиозно превъзходство, все още сме склонни да поставяме всичко в спретнати мисловни и езикови категории.


    Да вярваш (да се уповаваш) е действие, а не категория. Истината е, че всяко човешко същество се движи между вярата и неверието. Въпреки това ние продължаваме да категоризираме хората на вярващи и невярващи.


    Редовно ме питат християнин ли съм. Обикновено отговарям: „Кажете ми, ако обичате, какво според вас означава да си християнин и аз ще ви кажа дали съм един от тях”. Ако хората днес дефинираха „християнин” според по-горното описание на „христосчетата”, на драго сърце ще приема и ще се съглася с подобна категоризация, ще го направя като представител на борещите се общности от последователи на Исус, било през първи, било през двайсет и първи век. Най-висша чест е да бъдеш изражение на Христос и живота Му в света, да бъдеш такъв тип християнин.


    В книгата си „Тайнството на Христос – и защо не го разбираме” Робърт Ф. Кейпън пише: „Християнството не е религия. Християнството оповестява края на религията, а не началото на нова, нито на най-добрата от всички религии. Ако кръстът е знак за нещо, той е знак за това, че Бог е излязъл от религиозния бизнес и е решил всички проблеми на света, без да иска което и да е човешко същество да направи каквото и да е религиозно нещо. Всъщност кръстът е знак за това, че религията не може да стори нищо за проблемите в света – че тя никога не е давала и няма да даде резултати”.


    Християнството не е „пътят”. Исус е Пътят!