Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Вилицата, Вещицата и Драконът

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 14,95 лв.

    отстъпка -20%

    Промоционална цена: 11,96 лв.

    ISBN: 9789542619314
    Наличност: Предстоящи заглавия
    Година: 2019г.
    Страници: 216 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Скитник и прокълнато дете.

    Магии и заклинания.

    И разбира се, дракони.

    Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи. Очаква го много работа: да построи огромно здание, в което да приюти драконите и своите приятели, да осигури прехраната им, да пази драконовите яйца. Да приобщи войнствените ургали и горделивите елфи. В този тежък момент от злободневните задачи го откъсва видение от Елдунари. Неочаквани гости му помагат да вземе важно решение, а една стара ургалска легенда му дава нова насока.

    Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!

    Добре дошли отново в света на Алагезия!

     

    *Очаквайте на книжния пазар от 24.09.2019 г.!

    При поръчка на предстоящо заглавие ще получите книгата не по-рано от датата на издаването й.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Вилицата, Вещицата и Драконът

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    - Какво те тревожи, Ерагон-финиарел?


    Все още неспокоен, Ерагон сви устни и погледна през Елдунари в полупрозрачния кристал, изпълващ прозорците.


    - Много работа. Не мога да смогна и не смея да почивам. Изтощен съм.


    - Трябва да намериш баланса - рече му Глаедр. Тогава дребнавите грижи няма да те товарят толкова.


    - Знам… знам още, че има много неща, които не мога да контролирам. - Ерагон си позволи да се усмихне леко. - Ала да знаеш е едно, да го сториш – друго.


    Тогава умът на Умарот, един от най-старите Елдунари, също се присъедини към тях. По навик Ерагон погледна към бялото сърце на сърцата, в което бе скрит разсъдъкът на дракона.


    - Трябва да се разсееш, тъй че разумът ти да се освежи – каза Умарот.


    – Тъй е - съгласи се Ерагон.


    - Тогаз може би ще успеем да ти помогнем, Аргетлам. Спомняш ли си как с другарите ми наглеждахме Алагезия от Хранилището на душите?


    - Да - отвърна Ерагон, като вече имаше предчувствие за какво му говори драконът.


    Беше прав.


    - Продължихме тази практика, Аргетлам, та по-лесно да отминават дните ни. Ала тъй научаваме повече и за събитията по света, та да не се изненадаме, ако нов враг изпълзи отнякъде.


    Още умове се присъединиха към този на Умарот – останалите Елдунари, които доближиха разума на Ерагон като море от надигащи се гласове. Както винаги, отне му известно усилие да ги отпъди и да задържи собствените си мисли.


    - Защо ли не съм изненадан?


    - Стига да искаш - рече Глаедр, - можем да ти покажем част от онова, което виждаме. Видение за някое друго място може да ти даде различна перспектива.


    - Колко време ще отнеме?


    - Колкото трябва, мъниче - скара му се Умарот. - Трябва да спреш да се притесняваш за времето. Нима орелът го прави? А мечката, еленът? Рибата в морето? Не. Защо тогава ти се терзаеш. Отхапи колкото можеш, сдъвчи, пък останалото остави за утрешния ден.


    - Добре – каза Ерагон и си пое дълбоко въздух, за да се подготви. - Покажете ми тогава.


    Драконовите умове го заляха като приливна вълна, измъкнаха Ерагон от тялото му и го отнесоха далеч от Залата на цветовете, заснежените склонове на планината Арнгор и всичките му грижи и тревоги зад него. Той се пренесе в далечните, ала познати земи на Алагезия. Пред ума му се появиха образи и в тях Ерагон съзря и почувства повече, отколкото бе очаквал…