Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Манхатънска загадка

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    7,95 лв.
    ISBN: 9789542614364
    Наличност: В наличност
    Година: 2015г.
    Страници: 352 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Изабел се подготвя за романтичен уикенд в Париж, но съпругът й не се прибира у дома. Шон не отговаря на обажданията й, а от банката, където работи, очевидно не искат да споделят информация за местонахождението му. За броени часове спокойният и подреден живот на Изабел рухва. На другия ден полицията търси съпруга й за разпит по обвинение в убийство. Скоро след това четиригодишният им син е отвлечен.

    Останала сама сред суматохата на Манхатън, младата жена решително се заема да открие съпруга си и сина си. Подлагайки всичко и всеки на съмнение, тя трябва да разбули мистерията около изчезването на семейството й. Но Изабел дори не подозира, че древният ръкопис, който двамата с Шон откриха в Истанбул, е причина за неприятностите им. Таен символ в него крие ключа към чудовищна конспирация. Кой се страхува истината да бъде разкрита?

    *На книжния пазар от 12.03.2015г.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Манхатънска загадка

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    - Каква е изненадата? - Той разклати леглото, за да изпробва издръжливостта му и здравината на белезниците. Предполагаше, че са лесно чупливи играчки - като предишния чифт, с който го беше закопчала. Но грешеше.
        И не знаеше, че леглото е приковано към стоманобетонна плоча на пода в паникстаята. Въпреки че би могъл да се усъмни, че има нещо нередно, когато то не помръдна.
        - Просто един мой приятел. Имаме малък въпрос към теб... - продължи Зина.
        - Така ли? - Той все още беше любопитен, очаквайки предстоящите наслади.
        - Каква е паролата за системата за сигурност на BXH?
        Мъжът млъкна вцепенен. После разтърси леглото странично, опитвайки се да се освободи. Но не знаеше, че единствената му надежда да успее е като откъсне ръцете от китките си, а краката – от глезените си. Ала много малко хора имаха силата да сторят това.
        Зина размаха горелката и я вдигна, сякаш изпълняваше ритуал на жертвоприношение. Пламъкът трепна и стана по-висок.
        Миризмата на горящ газ изпълни стаята като горчив парфюм. Горелката вече издаваше заплашително съскане. Зина докосна върха на пламъка до ръба на чашата с уиски, от която мъжът беше пил. Стъклото стана синьо.
        - Почакай, когато усетиш това, ще ми изпееш всичко... – Зина вече говореше със заплашителен тон.
        - Какво правиш? Мамка ти... - Краят на ругатнята беше прекъснат от пронизителния писък, дошъл дълбоко от гърлото му. Зина бе докоснала пламъка до бледата кожа на рамото му.
        Той започна да се мята като риба на сухо. Хвърляше се от една страна на друга, гърчеше се и се извиваше назад, мъчейки да се предпази от изгарящия кожата му огън. Но не можеше да се движи достатъчно бързо. И краката, и ръцете му бяха здраво стегнати.
        Лесна мишена.
        Миризмата в стаята стана по-тежка. Болка и хленчене, съскане и гърлени викове изпълниха въздуха.
        Мъжът бе изгубил човешкия си облик.
        Тогава Зина отново го попита за паролата. Говореше тихо, сякаш продължаваха играта си.
                 - Ако я издадеш, ще те освободя – обеща тя. - Все ще измислиш как да обясниш тези малки изгаряния на жена си. Но другите, които ще ти причиня след малко, ще се нуждаят от болнично лечение. Или от услугите на моргата.
                 Тя щракна и изгаси пламъка, после силно и бързо притисна нагорещения връх  в най-големия мехур, който се беше образувал близо до глезена му.
                 -  Какво ще кажете, господин Хеър?
                Мъжът отвърна с агресивен, животински рев. Той разтърси леглото под себе си. Последният остатък от гордостта му, че работи в BXH, го напусна с последвалия вик.
    Зина отново запали горелката, протегна ръка и допря пламъка до гърдите му. Бързо го прокара надолу, докато димът от изгорелите косми по тялото изпълни стаята с противна миризма.
    - Спри, спри! - изкрещя той. Гърчеше се като червей, за да избегне огъня.
    - Тя е #89*99 - извика мъжът. - Моля! Спри!
    Бидонър записа паролата в телефона си и натисна бутон „изпрати“.
    - Надявам се, че не лъжеш - каза спокойно Зина. - Искам всичко това да има щастлив край.
    Тя стисна с ръка бедрото му, после го погали.
    Сълзи се стичаха изпод превръзката му. Страните му пламтяха. Добре че не можеше да види белезите по тялото си, защото веднага щеше да разбере, че не би могъл да намери правдоподобно обяснение пред жена си.
    - Моля те, пусни ме! Обещавам да не казвам на никого. Кълна се в живота на децата си!
    Мобилният телефон на лорд Бидонър даде сигнал за входящо съобщение. Той кимна на Зина. Кодът беше проработил.
    - Вярвам ти - кимна тя. - Но има още едно нещо, което трябва да направя за теб.
    Тя остави на пода „Турбофлейма” и отиде до хладилника. Извади от фризера петнайсетсантиметров назъбен нож с идеално наточено острие.
    Вдигна го във въздуха, възхищавайки се на студения метал.
    - Сега ще ти разкопчая белезниците – обеща Зина.
    Тялото на мъжа застина. Свитите пръсти на краката му се отпуснаха. В стаята се чуваше единствено изпълненото му с болка скимтене.
    Паникстаята в апартамента на Пето авеню с изглед към небостъргачите на Манхатън беше звукоизолирана. Затова се намираха там.
    Зина прекара острието по бледата кожа на мъжа веднъж, след това втори път, очарована колко бързо бликна кръвта само от няколко прости срязвания...
    - Това е за моите братя - изрече тя.      
    - Недей - проплака той. Гласът му трепереше от страх. - Имам две деца, съпруга.
    Тя настръхна, сякаш се настройваше за това, което щеше да направи.
    - Prima quattuor invocare Unum - с тези думи Зина го кастрира с едно замахване.
         Първият от четирима призовава Единствения (лат.). – Б. пр.
        ---------------------------------------------------------------------------------
    Тя вдигна кървавата плячка пред очите си.
    Писъците му на ужас и болка вибрираха из стаята, огромен фонтан от кръв изригна във въздуха. Последва отблъскваща миризма и думите на мъжа преминаха в брътвеж.
    Лорд Бидонър си запуши носа. Беше видял достатъчно. Той влезе в главната стая на апартамента с изглед към кулата на Емпайър Стейт Билдинг – бляскаво свидетелство от ерата на джаза.
    - Добре се справи, скъпа моя. Първото жертвоприношение беше извършено правилно – похвали я той, когато тя се присъедини към него.
    Зина дишаше тежко.
    - Ела тук. - Той я притисна към дебелото стъкло на прозореца.
    Манхатън се простираше зад тях с цялото си великолепие.
    После й подаде издута стъклена чаша с голямо количество изискано немско бренди. Тя отпи малко, след това гаврътна чашата на един дъх. Легна на елегантната дъбова маса за кафе, която доминираше в стаята. Каньонът от светлини, огряващи кадифената манхатънска нощ, се отразяваше по цялата дължина на масата и по абаносовата  кожа на момичето.
    Той се наведе и погали рамото й.
    Тя трепереше.
    - Още трима преди луната да изгрее отново. Така пише в книгата. Така трябва да направим.
    Тя му се усмихна.
    Белите й зъби проблеснаха, когато отметна глава и изпъна цялото си тяло...

    Вълнуващ и динамичен трилър, който няма да ви остави безразлични! Това е книгата „Манхатънска загадка“. В нея Лорънс О'Брайън умело преплита личната история на героите с една голяма конспирация, която се разплита пред очите на читателя до последната страница. Точно това ми хареса в книгата – нищо не е такова, каквото изглежда!


     


    Това е третата книга на автора с главни герои Шон и Изабел Райън. Както и в предните книги, тяхната история е главната в книгата, като различното в тази е, че фокусът е върху Изабел. Нейният съпруг изчезва мистериозно още в началото на книгата. Вечерта, в която трябва да приготвят багажа си за мечтан уикенд в Париж, Шон не се прибира. Изчезването му се оказва абсолютна мистерия и толкова нетипично за него. С всяка следваща минута Изабел разбира, че мъжът й е в голяма опасност.


    Когато всички си тръгнаха, тя седна трепереща на стълбите. Чувстваше се незащитена, уязвима. Бяха ровили във всеки ъгъл на къщата, в личните им вещи. Часовникът й показваше 16:20. Почувства се така, сякаш е остаряла с десет години през последните няколко часа.


     


    Всичко води към Манхатън и банката ВХН, в която той работи. Приключенията й там са описани толкова реалистично, сякаш читателят е рамо до рамо с нея. Книгата ни кара да се замислим доколко познаваме човека до себе си и ще продължим ли да му вярваме. Изабел до последно вярва, че обвиненията срещу Шон са лъжа, и не иска да допусне обратното. Любовта й не го допуска. А дали той е виновен, ще разберете сами...


     


    Ставаше нещо ужасно... Пред очите й се разиграваше някаква зловеща пиеса, а тя зърваше само за миг актьорите, които веднага изчезваха зад завесата. И това не беше измислена история, не беше филм по телевизията. Това беше нейният живот...


     


    Харесва ми и колко добре е описан и самият град. Личи си, че авторът се е постарал да пресъздаде мястото, където се развива действието, изключително детайлно.


    Но гледката от прозореца в коридора беше невероятна. „Лексингтън авеню“ приличаше на каньон в апокалиптичен филм, със стени от небостъргачи, водещи към точка в безкрая. Светлини от фарове като нанизи от перли се движеха бавно долу и снегът валеше от облаците в оранжев оттенък, сякаш беше настъпила ядрена зима.


     


    Сградата на ВХН се издигаше върху гигантска основа от сив гранит. Редица от колоните на третия етаж й придаваха вид на древен храм или мавзолей. А високо горе, почти в облаците, имаше корона от подобни розови колони... Пощата Грант Сентрал със своите сиви колони и неокласически врати изглеждаше миниатюрна до нея.


     


    В книгата има динамичност, добре изразени добри и лоши герои, загадъчност и дори елемент на ужаси, вплетен в бруталния ритуал, за който се разказва в цялата книга. Prima quattour invocare Unum това са думи, които не искате да чувате, защото случващото се след тях ще ви ужаси!


     


    Дарина Къшева