Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Ликвидирането на Русия

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 19,95 лв.

    отстъпка -10%

    Промоционална цена: 17,96 лв.

    ISBN: 9789542618119
    Наличност: В наличност
    Година: 2018г.
    Страници: 400 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.4500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Кой съсипа великата Руска империя след Първата световна война? Кой бе заинтересован от разпадането на армията, от потапянето на флота, от отделянето на територии, от убийството на царското семейство Романови? Как неопитните привърженици на болшевиките победиха организираните царски военни начело с най-добрите стратези? Кой създаде първите концлагери преди Хитлер, в които белогвардейците бяха подложени на глад, болести и убийства?

    Един от най-скандалните исторически изследователи – Николай Стариков, дава дълго пазени в тайна отговори, подкрепени с факти и документи. Това историческо изследване идва сто години след ужасната трагедия на Руската империя – нейното унищожение с цената на гражданска война, погълнала цвета на нацията и ресурсите на страната. Митовете за болшевишката революция рухват и историческите събития са възкресени с дълбок анализ на уж случайни на пръв поглед съвпадения – от Великата октомврийска революция до разплатата с ликвидаторите на Русия.



    *На книжния пазар от 08.05.2018 г.!

     

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Ликвидирането на Русия

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Вече изминаха почти деветдесет години от онзи февруари и онзи октомври, но до ден днешен няма ясно обяснение как и защо Руската империя рухна в небитието. Когато човек се вглежда внимателно в събитията от онези години, непрекъснато се учудва от поредицата случайности, изумителни съвпадения и странни постъпки на държавниците…


    Кой принуди Николай II да се откаже от властта през февруари 1917-а?


    Как стана така, че само за осем месеца Керенски и Временното правителство разрушиха една велика държава?


    По какъв начин нищожна групичка привърженици на Ленин взе властта в огромната страна?


    Защо „Великият Октомври“ се състоя толкова лесно и всъщност без жертви в столицата на Русия?


    Има въпроси, но няма отговори. Само че съществува отправна точка, от която кълбото от лъжливи наслагвания и престъпни недомлъвки може да започне да се разплита. Ключът към разгадаването на произхода на нашите революции е пристигането на Ленин от Швейцария през април 1917 година. Според някои историци немският шпионин Улянов се връща в Русия с германски пари. Според други пролетарският вожд пристига, за да направи революция.


    Но никой не може да обясни защо Ленин влиза свободно в Русия, а не прониква тайно с чужди документи. Казват, че бурното посрещане на новопристигналия Ленин на гарата е осигурено с германски пари. Според другата версия работниците и войниците отиват да поздравят своя вожд. Който не е стъпвал в родината си вече над десет години и е почти неизвестен на никого в страната…


    В центъра на столицата на Русия, по време на страшната световна война тълпа въоръжени хора тържествено посреща човека, който моментално, още на гарата, публично призовава да бъде свален съществуващият строй! И никой не го арестува и не забранява партията му. Нима болшевиките са купили с „германски пари“ и контраразузнаването, и полицията, и армията, и самото Временно правителство?


    Само че едновременно с Ленин от САЩ към родината си поема с кораб, придружен от огромен брой сподвижници, и Лев Троцки. В Канада той е свален от парахода и арестуван от британските власти, но сетне много бързо е пуснат… по молба на Временното правителство, същото онова Временно правителство, което Лев Давидович е тръгнал да сваля!


    И тогава аз се заех да изследвам нашите две революции, като отхвърлих теориите, които толкова енергично ни натрапват отвсякъде. Инструментът на познанието е много прост – здравата логика. Гибелта на Руската империя може да бъде разследвана по същия начин, по който в целия свят биха извършили разследване, ако някаква процъфтяваща и мощна компания се срути и фалира само за един миг.


    Нека не бъдем наивници. Ако цяла поредица от сериозни политически събития по изумителен начин съвпада във времето, няма да смятаме това за произволна случайност. А ще търсим хората, които имат полза това да се случи точно така. Ако на всички „загадъчни“ събития, които стават по онова време, се погледне от този ъгъл, мъглата се разсейва и се появяват рационални отговори за всички необяснени до ден днешен исторически факти.


    А тези отговори са много нужни. Иначе поведението на Временното правителство остава необяснимо. Защо властта не попречва на подривните елементи да провеждат пропаганда в армията и да всяват разложение в нея? Нима е възможно дисциплината и редът в армията да бъдат унищожени по време на война? И няма значение, че заповед № 1 от 1917 година, според която нашата армия бързо и ефективно трябва да бъде съсипана, не е подписана от Временното правителство, а от Петроградския съвет. Този документ е последван от Декларацията за правата на войника, която е „последният пирон в ковчега“ на руската армия по думите на генерал Алексеев. А тази Декларация е подписана от военния министър във Временното правителство Александър Фьодорович Керенски…


    Защо след неуспешния опит на болшевиките да вземат властта през юли 1917 година същият този Керенски забранява те да бъдат разоръжени? Защо Временното правителство се държи толкова странно, защо не изпълнява най-важната функция на всяка власт – да я защити от посегателства?


    Отговорът е парадоксален – за да бъде по-лесно на болшевиките да застанат начело на Русия. Но той е парадоксален само на пръв поглед. Керенски и неговото правителство пригласят на Ленин, изпълнявайки волята на една изключително силна чужда държава, която е заинтересована от гибелта на своя конкурент. И тази държава изобщо не е Германия.