Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Лош късмет

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    11,95 лв.
    ISBN: 9789542608042
    Наличност: Не е наличен
    Година: 2009г.
    Страници: 304 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.2950 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Детектив Майкъл Бенет от отдел „Убийства” е на път да приеме най-сериозното предизвикателство в кариерата си. Цялата нация скърби за внезапната смърт на бившата Първа дама. Най-влиятелните хора в света се събират в старинна катедрала в Ню Йорк за погребението й. Тогава се случва немислимото. Милиардери, политици и звезди от шоубизнеса са хванати в капан.

    Бенет е привлечен за преговори с похитителите. Безскрупулни престъпници и хладнокръвни убийци, те ловко парират действията на полицията и службите за сигурност. Скоро започват показни убийства на заложници. Обществеността и медиите по цял свят следят отблизо развоя на събитията. В тази кризисна ситуация Майкъл научава съкрушителната новина, че съпругата му губи неравната борба с рака.

    Бенет трябва не само да се справи с личната си трагедия, но и да спаси заложниците. Озовал се под светлините на прожекторите, той трябва да намери изход или да понесе най-грандиозното поражение.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Лош късмет

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



            Кинозвездата Джон Руни, признат за царя на комедията, усети как дъхът му секна от вълнение, когато караулът на почетната гвардия най-после се появи със загърнатия в националното знаме ковчег пред фасадата на катедралата. Процесията тържествено напредваше по централната пътека, а гвардейците спираха след всяка крачка и оставаха напълно сковани, докато органът кънтеше някъде отгоре. „Сякаш ковчегът тежи толкова много, че се нуждаят от почивка“, натъжено си помисли Руни.


            Докато носачите полагаха ковчега, Джон Руни си припомни погребението на баща си на националното гробище „Арлингтън“. „Могат да приказват какво ли не за военните, но никой не знае по-добре от тях как се отдава почит пред мъртвите“ – помисли си той, докато усещаше как надигащото се в гърдите му вълнение го задушава.
            Обърна се надясно и видя как се появиха подредени в редица закачулени свещеници, всичките в кафяви раса. По пътя си към олтара те се движеха с отмерена стъпка както почетната гвардия. След малко зърна още една редица свещеници по пътеката от лявата си страна.
            Сред полумрака в катедралата нямаше как да се различават лицата им изпод качулките. Явно ставащото бе част от днешния ритуал и от церемонията, но беше нещо ново за него. Така, както военните знаеха как да отдават почит пред мъртвите, католиците умееха както никой друг да вдъхват сред живите страх от Бога.
            Изведнъж монасите се раздалечиха и внезапно спряха насред пътеката.
            Джон Руни подскочи, щом чу как се разнесоха откоси от изстрели, приглушени от оглушително звучащия орган. После се появи дим, бял и всепоглъщащ, понесъл се на талази от всички страни.
            ВИП секторът със сдържаните особи внезапно заприлича на сцена от рок концерт, но с тази разлика, че публиката изпадна в паника, а не в транс. И сега можеше само да мята безпомощно ръце или да се вкопчва с нокти в дървените скамейки.
            На Руни му се стори, че му се привижда как един от монасите насочва автоматичен пистолет към тълпата.
            „Не – помисли си той, докато примигваше смутено, невярващ на очите си. – Трябва да са го халосали по главата. Това не можеше да е истина!“
            В следващия миг разтвори широко очи и замря, като видя как един от полицаите, които не бяха днес с униформа, се строполи насред централната пътека, а от носа и ушите му бликна кръв.
            Застаналият до Джон Руни бодигард Големия Дан тъкмо бе поднесъл кърпичка към устата си, когато с рязко движение откопча своя деветмилиметров „Колт“ от кобура на колана си. За миг като че ли се поколеба накъде да стреля, но един от монасите се появи като привидение сред кълбата дим и халоса бодигарда по врата с нещо квадратно от черна пластмаса. Разнесе се зловещ звук и Големия Дан изпусна оръжието си, преди да рухне на скамейката, след което се разтресе като обзет от зли духове езичник.
            И тогава органът замлъкна.
            Страхът завладя Джон Руни. След спирането на музиката можеше да чуе писъците, паническите крясъци на хилядите хора.
            Някой току-що бе завзел катедралата „Сейнт Патрик“.