Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Митове за сътворението от цял свят (Златно перо)

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    4,00 лв.
    ISBN: 9789542612797
    Наличност: В наличност
    Година: 2014г.
    Страници: 128 стр.
    Размер: 14x20
    Тегло: 0.1450 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Томчето съдържа митове за сътворението и за боговете и героите, които от хаоса и злото създават подредения и добър свят. От него малките читатели ще научат как според древните народи е възникнал светът. Ще узнаят защо си приличат и по какво се различават митовете от Древен Египет, Месопотамия, Древна Гърция, Индия, Китай, Япония и др. Ще се запознаят с мъдрия Озирис и любимата му съпруга Изида, с богинята на любовта и плодородието Ищар, с могъщия Зевс и с много други богове и герои.

    За да разберат, че и в митовете, както и в живота, винаги се борят добри и лоши герои, но светът става по-хубав за хората само когато побеждава доброто.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Митове за сътворението от цял свят (Златно перо)

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



     


    Мит за сътворението (според цитирани откъси от „Хронология на трима властелини и петима императори” и други, по-късни източници)




    Земята и небето били едно цяло, и то в хаос, подобно на кокошето яйце, в което се родил Пангу и живял там 18 000 години. Едва тогава светлото и чистото (Ян) се превърнало в небе, а тъмното и мътното (Ин) станало земя. По средата на яйцето бил Пангу, който се преобразявал по девет пъти на ден – ту ставал дух на небесата, ту свят мъдрец на земята. Така всеки ден и небето, и земята, и Пангу пораствали с по един джан (древна мярка, съответстваща на около 3 метра). Така продължило 18 000 години.
    Когато станало невъзможно Пангу да си поеме дъх, той разбил яйцето. Започнал да изтласква небето нагоре, а земята надолу, но те били все още свързани. И тогава Пангу взел длето и чук и започнал да ги разделя. Когато ги разделил, останал между тях, за да не могат отново да се съберат. Когато настъпило време да умира, Пангу преобразил тялото си. Дъхът му се превърнал във вятър и облаци, гласът му – в гръм и светкавици. Лявото му око станало на слънце, дясното – на луна. Четирите му крайници се превърнали в четирите посоки на света, а петте му члена станали петте велики планини. Кръвта му дала начало на реките. Вените му станали пътищата по земята, а тялото му се превърнало в почвата на земята. Косите му се разположили по небето и се превърнали в звезди и планети, космите му - в треви и дървета. Зъбите и костите се превърнали в злато и нефрити. Семето и мозъкът му станали на перли и яспис. Потта му станала на дъжд и роса. А под напора на вятъра всички червеи, които се развъдили в тялото на Пангу, станали черноглавият народ.
    Като завършил творението си, духът на Пангу напуснал тялото и се издигнал нагоре в пространството. Там бил сам и се скитал самотен и бездомен, но това не му харесвало. Затова си казал, че пак трябва да се превърне във видим образ, за да не витае вечно из неизвестността. Тогава ветровете поели душата и я понесли към върха на една планина, която стигала до небето. Тук живеело съществото Тай Юан, което съвместявало в себе си двата пола – било и Ин, и Ян. В него си били дали среща и мъжеството, и женствеността. Той ходил по непристъпни места на върха, за да събира цветята на слънцето и луната. Когато съществото си отворило устата, за да поеме дъх, Пангу се превърнал в лъч и влязъл в него. Така го оплодил. Тай Юан носил своята рожба 12 години и после я родил през гърба си. Тялото на бебето било обградено от облак и пет цвята, а то можело да ходи и да говори. Така Пангу се пресътворил.


     




    Мит на народа Яо




    Задавал се силен дъжд. Ветровете блъскали облаците и отдалече проехтявал гръм. Един мъж точно в това време събирал мъх, за да уплътни покрива на своята къща. Двете му деца – момченце и момиченце на по около десет години, си играели на двора и го гледали как работи.
    Изведнъж плиснал дъжд като из ведро. Децата и бащата се прибрали в къщата и се радвали на нейната топлина. Но порят ставал все по-силен. Повелителят на гръмотевицата се бил разсърдил и искал да всее страх сред хорските души с този порой.
    Бащата сякаш предчувствал, че ще се разиграе нещо страшно, та взел една желязна клетка и я закачил на стряхата, като отворил вратичката й, а той самият грабнал копието си, с което ходел на лов за тигри. Изведнъж нещо светнало и съвсем наблизо проехтял страшен гръм. По покрива на къщата бързо се спуснал Повелителят на гръмотевицата с небесносиньо лице и дървена секира в ръцете. Размахвал криле, а от очите му излизали светкавици. Бащата не се уплашил, метнал копието, закачил Повелителя и бързо га намушкал в клетката, затворил вратичката и внесъл своя улов в къщата.
    На другия ден бащата тръгнал за пазара, за да купи различни подправки, тъй като много искал да сготви уловения от него бог. На тръгване заръчал на децата да не му дават нищо за пиене. Щом излязъл, Повелителят на гръмотевицата се направил на много жаден и започнал да моли децата за вода. Те му отказвали няколко пъти, но понеже минало много време, а бащата все не се връщал, добрите им сърца на издържали и му донесли в една лъжица малко вода. Като изпил водата, Повелителят на гръмотевицата се съвзел и рекъл на децата с голяма благодарност: „Благодаря ви. А сега излезте за малко от стаята”.
    Децата се изплашили и изтичали навън. Вътре се чул страшен гръм, който разтърсил цялата Вселена, а от прозореца излетял Повелителят на гръмотевицата. В полет им хвърлил един от своите зъби и извикал: „Вземете го, засадете го в земята. И ако се случи страшно бедствие, ще можете да се скриете в неговите плодове”. После отлетял на небето.
    Не след дълго се върнал бащата. Видял счупената клетка и много се учудил, но децата му разказали всичко. Дори не се карал на непослушните деца, защото усетил, че идва времето на голямото бедствие. Той се заловил веднага да прави една желязна лодка и не спирал да работи нито денем, нито нощем.
    Децата, докато си играели, засадили зъба и той веднага поникнал. От земята израснал зелен кълн, а още до вечерта се появила една пъпка и от нея се оформил плодът. На сутринта децата видели, че това е голяма тиква, прилична на бутилка. Взели един нож и изрязали един капак, повдигнали го и онемели от ужас – в тиквата растели много зъби. Като се посъвзели, те ги извадили и изхвърлили. После влезли в тиквата и се оказало, че мястото в нея стига само за тях. Скрили тиквата зад къщата.
    На третия ден, тъкмо когато бащата завършвал желязната лодка, времето рязко се променило. Задухал вятър, а от небето като из ведро рукнал порой. Водите на реките започнали да се покачват, а морето оградило планините. Бащата извикал децата, но те вече се били скрили в тиквата. Той се качил сам на лодката. Водата нахлула със страшна сила, понесла лодката ту на изток, ту на запад. Водата стигнала чак до небето. Храбрият баща управлявал лодката умело и така стигнал до небесните порти. Почнал да чука по тях и да иска да го пуснат вътре. Богът на небето се уплашил и заповядал на бога на водите да ги спре.
    Не изминали няколко мига и дъждът спрял, вятърът също, а водите започнали бързо да се оттичат. Изведнъж водите се отдръпнали и всичко, което било върху тях, се сгромолясало върху земята. Желязната лодка се разбила на хиляди парчета. На толкова се разбил и храбрият баща. А децата в тиквата останали живи, защото тиквата била мека и като паднала на земята, започнала да подскача като топка, докато не се успокоила.
    От този потоп загинали всички хора, които живеели на земята. Останали само братчето и сестричето.
    Минали години, двете деца израсли в игри. Един ден момчето казало на момичето, че иска да се ожени за нея. Тя отказала, защото са брат и сестра. Това се повтаряло много пъти, докато един ден момичето казало: „Добре. Опитай се да ме настигнеш, ако ме хванеш, ще се омъжа за теб”. Тя тичала много по-бързо от него и те дълго се гонили. Разбрал братът, че без хитрост няма да стане, и затова, вместо да тича след нея до края на разстоянието, той се обърнал и затичал срещу вече връщащата се сестра – така тя, задъхана и нищо не подозираща, попаднала в прегръдките му. И станали мъж и жена.
    Не след дълго момичето родило парче месо. Двамата много се учудили, но го нарязали на малки късчета. После го увили в хартия и го сложили в едно вързопче. Взели със себе си вързопчето и тръгнали по небесната стълба към небето, за да се забавляват в небесните палати. Когато били на половината път, излязъл бурен вятър и грабнал вързопчето. После полетял и разхвърлял месото по цялата земя – от всяко късче тутакси се появявал човек.