Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

На 110-годишна възраст почина най-старият оцелял от холокоста - Алис Херц Зомер

Публикувано на 25.02.2014 от adm 0 коментара

На 110-годишна възраст почина писателката Алис Херц Зомер в Лондон. Тя е известна като най-стария оцелял от холокоста.

Късометражен 38-минутен филм за живота на Алис Херц Зомер в концентрационен лагер тази година е номиниран за "Оскар".

 

Пианистката Алис Херц Зомер, известна като най-стария човек, преживял холокоста, почина на 110-годишна възраст в Лондон.

Концентрационният лагер се е намирал на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най-изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи. Истината е, че това е бил строго охраняван затвор, където хиляди са избити или намират смъртта си от глад, студ, болести и мъчения. От 156 000 евреи, затворени там, оцеляват едва 17 500, а от 15 000 деца само 93 остават живи, между които и синът на Алис. Загубила майка си, съпруга си, своите роднини и приятели по време на холокоста, Алис не изпитва горчивина, тъй като знае, че омразата разяжда повече душата на този, който я изпитва, отколкото на онзи, към когото е насочена.

Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер. Както и самата Алис признава, никога след това тя не е свирила с този патос и в такава самозабрава, както тогава. Никога повече не е усетила така ясно каква мощ и целебна сила се крие в музиката. За гладните и отчаяни затворници музиката е била последното убежище от страха, отчаянието и надвисналата смърт.

Надарена с невероятна енергия и оптимизъм, дори и в моменти на най-големи трудности и изпитания Алис не пада духом. Преживяла ужасите на холокоста, както и най-тежкото изпитание за една майка – да надживее сина си, Алис никога не губи надежда. Тя е от онези мъдри, широко скроени хора, които при сблъсъка си със смъртта са разбрали какво чудо е животът. Превалила стоте, тя посещава Университета на третата възраст, като изучава философия и история. Любимият й философ е мистикът Спиноза, в чиито идеи тя намира Бога.

И на преклонна възраст Алис до сетния си дъх държи на своята независимост. Истински артист по душа, Алис успява да съживи образите на Бах и Моцарт, на Бетховен и Шуберт, и да обогати музикалната култура на своите читатели с книгата "Един век мъдрост". Когато описва миналото, в думите на Алис няма горчивина или обвинение, тя не разказва едностранчиво, не пропуска да отбележи малките жестове на човешка доброта и съпричастност, които е получила по време на холокоста дори от обикновените германци, с което те са рискували живота си. Дори за Айхман, екзекутора на милиони евреи, на чийто процес в Израел Алис присъства, тя намира думи на състрадание.

Поклон пред паметта й!

 


Тази публикация се намира в Новини начална, Събития в отминалите дни и беше тагната с книга, Един век мъдрост, Алис Херц Зомер, филм, Лондон, Оскар, пианистка, холокоста, лагер, концентрационен лагер, Терезин

Коментари