Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Недялко Славов за новия си роман "Портрет на поета като млад" - една болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост

Публикувано на 02.12.2013 от adm 0 коментара

Пиша, защото така живея

 

 

Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“.
Негови пиеси са поставяни на различни сцени.

 

За новия роман „Портрет на поета като млад“
160 с., цена: 11,95 лв.

 

 

 

Точно в 24,00 присъдата е изпълнена.

Поетът в мен слага точка на поемата.

Последните редове са написани без редакция:

Да – истина е – за ръка
в оная нощ изведох я от себе си.

В свещените земи на паметта
край църквата на плачеща върба

убих я
с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не си спомням лицето й, не чувам гласа й, не откривам мириса й. Коя, по дяволите, беше Теа?
Аз съм свободен! Свободен съм!
Някой ще ми каже ли?

Свободен ли съм?

 

 

Портрет на поета като млад е третият роман на Недялко Славов след Фаустино и Вертиго, който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература.

Eмил Андреев

 

 

Има неща, които поезията не може да каже

 

Книги и отзиви

 

 

За „Филипополски разкази“
134 с., цена: 10,00 лв.

Разказите в тази книга излъчват една магическа топлина.

Крикор Азарян

 

Подобни книги у нас са рядкост. И от гледна точка на днешната културна ситуация в България са истинско изключение. В карнавално поетичния свят на „Филипополски разкази“ енергията на Ероса доминира над Смъртта. И в този смисъл разказите представляват една просветлена поетическа визия за човешкото битие. Впечатляващо е умението на автора да отведе читателя към хумора като философска категория. Към хумора, който от епохата на немския литературен романтизъм насетне прехвърля мостове между ежедневния човешки опит и вечните човешки идеали. Така по пътя на този хумор читателите на „Филипополски разкази“ ще стигнат в пространствата на голямата литература.

Младен Влашки

 

 

За „Фаустино“
180 с., цена: 10,00 лв.

Недялко Славов е сред малкото български писатели, които притежават стихията на разказването.
„Фаустино“ – българската книга за Антихриста и Летящите хора...

Александър Секулов

 

 

 

 

 

 

За „Вертиго“
160 с., цена: 10,00 лв.

„Вертиго“ е дълбоко поетична история за устоите на съвременния свят. Мъдра книга, написана с изключителна наблюдателност и внимание към детайла.

Борис Минков

Като говоря за умението на Недялко Славов да работи свободно, артистично с детайла, се сещам, че не бива да се пропуска едно голямо достойнство на романа – чудесният поетичен език. „Вертиго“ се чете с устрем, с удоволствие, понякога дори непринудено се връщаш, за да повториш последните няколко реда. Езикът на романа е изключително поетически: има звукопис във фразата, изречението е ритмизирано.
Разбира се, красивият език е въпрос на талант, но при Недялко Славов има и едно съзнателно усилие, една многогодишна работа и в поетическите, и в драматическите, и в прозаическите му текстове. Резултатът е не само неподражаем индивидуален стил, но и значим принос в съвременния български художествен език.

 

Лъчезар Янков

 

 

За „Борса за трупове“
Пиеси
160 с., цена: 10,00 лв.

Драматургията на Недялко Славов следва европейските традиции на абсурдния театър. Провокативният й тон се ражда от свободната игра с клишетата на смъртта, живота, любовта. Жанровите различия между отделните пиеси се подчиняват на една философираща клоунада, в която трагичното и комичното заедно търсят драматургично-поетичния смисъл в думите на Ницше: „...високите стойности се обезценяват. Целите липсват. Липсва и отговорът на въпроса „Защо?“.

 

 

 

Добре дошли в ерата на Оруел

(Разговор на Младен Влашки с писателя Недялко Славов)

 

 

М.В.: Съзнание, че нашият живот губи хуманните си рамки, днес е основното ти усещане, ако ми позволиш така да го перифразирам.

Н.С.: Така е. Мисля, че може да си честитим ерата на Оруел!

 

М.В.: Какво се случва тогава с книгата?

Н.С.: Ами казал го е Бредбъри: „451 градуса по Фаренхайт“.

 

М.В.: Но все пак се намира една „читателска публика“, която спасява литературата.

Н.С.: Дано. Читателската публика е все по-манипулирана. Най-големите книжарници вече са в моловете, а там, в новите храмове на XXI век, купуването на книги става на принципа — на третия етаж има промоция на парфюми, сега ще се метна на ескалатора, на петия етаж има промоция на прашки, в движение ще боцна едно в „Хепи“, а пътьом ще вляза в книжарницата да му прасна на промоция едно томче на Дан Браун или Нора Робъртс. От вратата ти се хили рижият лик на въпросния Дан, на огромен плакат се препоръчва поредната конспирация, заклеймяваща сексуалността на нашия Бог, или някой роман на розовата кака Нора. Читателят е ошеметен. Така търговците, влезли в храма, възлагат на литературата забавно-развлекателни, палячовски задачи. Така поколенията започват да вярват, че това е литературата — нещо за употреба, за консумация.

 

М.В.: Така е в мол културата, тя е масовата. Но днешните възможности за комуникация са по-различни.

Н.С.: Да. Но най вярвам на устното съобщение от читател на читател. Това е телеграфът на талантливата книга.

 

М.В.: Къде в тази ситуация е мястото на литературната критика?

Н.С.: Където винаги е било. Но дали критиката е там, това е друг въпрос.

 

М.В.: След подобен отговор българският литературен критик, в каквато роля често се изявявам и аз, би трябвало да замълчи, но общуването между автор, критика и публичност изисква да продължа поне с въпросите. В началото на твоето творчество стои поезията, с времето в полезрението на твоя интерес навлизат драмата, разказът и романът. Какво според теб провокира това отваряне към жанровете?

Н.С.: Има неща, които поезията не може да каже. Но разказите, пиесите и романите ми остават подчинени на поетическия слог. Това определя стила ми на писане.

 

М.В.: Според теб каква е ситуацията с днешния български роман — откъснат от традицията; търсещ нова ниша извън България; подражателен на моди или…?

Н.С.: С отделни изключения, става все по-сръчен, нагаждащ се към пазара. Но според мен големият липсващ в съвременния български роман е хуманизмът!

 

М.В.: Това, което казваш, веднага провокира въпроса — каква е днес у нас ролята на писателя, как я вижда според теб обществената публичност?

Н.С.: Би трябвало да е друга, по-горда тая роля на писателя – на обществен трибун, на гражданска съвест, на нравствен лидер. Но по студията се въртят няколко познати лица, чието мънкане е за лична, а не за обществена полза.

 

М.В.: Кое в творческия процес открива твоя път към творбата?

Н.С.: Първата дума. Тя отключва всичко. Побира се в онова вдишване-издишване преди отскока от трамплина.

 

М.В.: Днес много от съвременните писатели търсят своите герои в далечното минало или бъдеще, или в други, небългарски реалности.

Н.С.: Моето лично творческо кредо е, че трябва да се разполагам в отрязъка, който ми е отреден от горе. Исторически романи, фантастични романи и т.н. не са моята тема. Интересува ме литературата, осмисляща сегашното ни битие в дълбочина.

 

М.В.: Това е характерно за днешното динамично време — загубата на дълбочина. В бързината човек се оглежда да види кое се търси, какво правят другите и т.н., и с лекота започва да подражава.

Н.С.: Постмодерността ми прилича на магазин за дрехи трета употреба. Изтрит до хастара от преписване Елиът, паднало шише от масата на Буковски, проблясване на счупено копче от ръкавела на Бродски.
Кой осмисля битието ни глъбинно, в цялата му страховита криза – и духовна, и демографска? Българският етнос се топи. Никога, дори и под турско, българите не сме били пред такава реална опасност от изчезване. Кой пише за това? Пълно мълчание! Това е позорно!

 

М.В.: Това ли са страховете, които те провокират да твориш?

Н.С.: Пиша, защото така живея. Но се страхувам, че литературата се превръща във фараш на глобални политически доктрини, при които малките народи и малките езици пропадат, чезнат… Нещо болно и нездраво движи света. Още по-страшен от комунизма експеримент с човечеството – някои го наричат глобализъм, аз го наричам примитивна конвейерна конфекция на хора: ежеминутно работи за появата на някакъв хомункулус — потребител, трансхуманен продукт, без собствен език, въображение и култура, в един свят, подчинен на парите.
Но знам и друго — дълбоко в универсума си човек се ражда чист и с Божията промисъл. И това е надеждата на моята писателска съпротива. Знам и още нещо – винаги прииждат млади сърца, винаги има смисъл и винаги идва един и окачва една камбана...

 

 

 

Представянето на книгата в Пловдив ще се състой на 11 декември от 18,00 часа в книжарница "Хермес" - Централ
Очакваме Ви! 


Тази публикация се намира в Любопитно, Предстоящи събития и беше тагната с книга, хермес, книги, представяне, роман, недялко славов, Вериго, Фаустино, Филипополски разкази, Младен Влашки, Александър Секулов, Портрет на поета като млад, Борса за трупове, Борис Минков, Емил Андреев, Национална награда за литература "Хр. Г. Данов"

Коментари