Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Очаквайте романа, спечелил Девети национален литературен конкурс „Хермес”, на 28 май

Публикувано на 22.05.2019 от adm 0 коментара

„Чуй щурците” бе отличен сред 54 ръкописа по време на Деветия национален литературен конкурс „Хермес“ в категория проза

Чуй щурците от Татяна Попова

Това, което се случи, може да се случи във всяко едно училище. Питам се защо се случи в нашето?
Този въпрос си задава младият учител по литература Николай. Същият въпрос измъчва и училищния психолог Емил. Една история за нажежени отношения между учители и ученици, за насилие и секс, за стряскащи зависимости. Кабинет № 204 ще бъде отключен за вас. Готови ли сте да надникнете в мрака на подсъзнанието и пагубните избори? Ще станете свидетели и на една любовна връзка, избухнала между болезнената агония на съвестта и сянката на страстта. „Чуй щурците” е съвременен трилър с оглушителна мелодия.

премиера на Чуй щурците в София

Официалната премиера на книгата ще се състои на 29 май (сряда) от 19,00 часа в НДК, Мраморно фоайе, като част от културната програма на Пролетен базар на книгата 2019 г. През юни Татяна Попова ще вземе участие и в Пловдив чете.

Виждам светлина във възможността за промяна на всеки човек, в идеята за израстване, за осъзнаване на грешките.

Интервю с Татяна Попова

Татяна Попова

Татяна Попова е родена през 1991 г. В момента е учител в 18 СУ „Уилям Гладстон“. „Чуй щурците“ е дебютният й роман. Поканихме я да разкаже повече за книгата, какво я е вдъхновило да пише и да се включи в конкурса.

Вашият роман е победител в Девети национален литературен конкурс „Хермес“. Как се роди идеята за книгата, как решихте да се включите в конкурса и какво беше чувството, когато разбрахте, че ръкописът ви ще бъде публикуван?
Съвсем случайно научих за конкурса от моя колежка. Когато разбрах, че съм победител, не можех да повярвам. Дали не сънувам? Това беше първият ми въпрос след еуфорията.
Идеята за книгата възникна след първата ми година като учител. Преподаването се оказа много емоционален процес, сблъсках се с най-различни проблеми, трудности, разбира се, и с много положителни емоции. Изпитах нужда да се освободя от цялата тази енергия и това ме накара да започна да пиша.

В „Чуй щурците“ се споменават тъмният интернет, изневярата, проблемите на тийнейджърите. Как решихте да засегнете тези теми?
Може би щеше да е по-безопасно да не засягам точно тези теми, но мисля, че те са важни, не са далечна фикция, нито бъдеща опасност, а присъстват в съвремието. Тъмният интернет набира популярност и заплахата от него никак не е за подценяване, проблемите на тинейджърите също няма да изчезнат, ако мълчим и не се опитаме да се вгледаме в тях. Сложността на човешките взаимоотношения ни съпътства постоянно.
Много харесвам един цитат на Бертолт Брехт: ,,Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.‘‘ За мен сериозната литература дълбае като археолог в човешката душа и не се страхува да извади на показ най-тъмните ѝ кътчета, да представи пред света проблемите, заплахите на времето, в което живеем.

Какви допълнителни проучвания се наложи да направите докато пишехте книгата?
Докато пишех книгата направих проучване за тъмния интернет, чиято анонимност е предпоставка за използването му за различни измами и престъпления. Прочетох и доста за песента на щурците, която се различава според това дали мъжкият иска да привлече женска, или иска да предпази територията си от конкуренти. Разрових се и в психологически изследвания относно различните състояния на човек: при влюбване, при склонност към насилие (най-вече при децата). Разучих етимологията на имената на някои от героите. Прочетох и няколко книги за саморедакция, които ми помогнаха да погледна на текста си като читател, не като автор, и да го подобря в процеса на писане.

Действието се развива в едно българско училище. Вие също сте учителка. Използвахте ли ситуации от вашето ежедневие в романа?
Всичко в романа е художествена измислица. Познавам системата и затова реших действието да се развива в училище. Не мога кажа, че съм използвала действителни случки и разговори, но със сигурност комуникацията с учениците, наблюдението върху темите, които ги вълнуват, начинът, по който общуват помежду си, ми помогна да създам максимално реалистична картина на училищния живот.

Кои са авторите или книгите, които са ви впечатлявали най-силно през годините? Някои от тях повлияха ли ви при писането на „Чуй щурците“?
Много книги са ме впечатлявали през годините. Достоевски с романа ,,Идиот‘‘ ме е държал в напрежение и очакване, Виктор Пасков с ,,Аутопсия на една любов‘‘ ме пренесе в мелодията на джаза и любовта, Карлос Руис Сафон и ,,Сянката на вятъра‘‘ - в тази книга всяко изречение е самото съвършенство, галещо сетивата на читателите, Иво Иванов с ,,Кривата на щастието‘‘ - с човещината и търсенето на доброто, ме е разплаквал и респектирал многократно.
Мисля, че винаги съм се възхищавала на динамичния стил на разказване и на книги с реалистични диалози, които те пренасят в атмосферата, ,,живи‘‘, искрени истории, които те карат да се чувстваш като таен слушател на чужд разговор. Много важно, според мен, е всеки един пишещ да изгради свой уникален стил и да не се опитва да копира вече утвърдени автори дори и да ги обожава.
Ако трябва да съм честна, най-силно са ми повлияли книгите, на които не искам да прилича моята. Това са книги с изкуствени диалози, книги без сюжет, с изречения, които започват в началото на страницата и завършват в края, крият се зад идеята за особен вид ,,постмодерно‘‘ писане. Определено не съм фен на такъв тип литература и не мисля, че ще издържи цедката на времето.
За мен литературата не трябва да бяга от сюжетите, напротив, тя трябва да ни запознае с обстоятелствата и трудностите пред героите, да ни помогне да съпреживеем с тях драмите и щастливите моменти, да ни накара да ги заобичаме или намразим - може и двете, и да ни накара да си зададем въпроса: ,,Какво ли бихме направили на тяхно място?‘‘. Ако едно повествование не ни изкара от инертното съществуване, не ни ,,пробуди‘‘ и в нас не заработят всички сетива, потиснати от ежедневието, не мисля, че говорим за литература.

Книгата разкрива една по-скоро мрачна действителност, но за да завършим интервюто с нещо положително – къде се крие светлината в романа, къде е надеждата? Може би в песента на щурците?
Светлина виждам във възможността за промяна на всеки човек, в идеята за израстване, за осъзнаване на грешките. Винаги трябва да обръщаме внимание на малките неща, на детайлите. Всички ние имаме ограничено време живот, а песента на щурците, тя е вечна, ще остане дълго след нас. За мен тя е и своеобразна метафора на песента на колектива, идеята, че общото дело ще надживее всички нас, ще остане след индивидуалните пориви и стремежи. В това определено се крие светлина, не мислите ли?

Вижте повече за романа тук.


Тази публикация се намира в Любопитно, Новини начална и беше тагната с роман, български автор, художествена литература, българска литература, българска художествена литература, художествена проза, Девети национален литературен конкурс „Хермес“, Чуй щурците, Татяна Попова, българска книга

Коментари