Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

7 цитата, с които да се потопите в „Нощ“

Публикувано на 27.09.2019 от adm 0 коментара

След „Дом“ почитателите на Камелия Кучер търпеливо чакат новия й роман, който вече може да бъде поръчан предварително с 20% отстъпка. Всички книги, поръчани до 6 октомври (включително), ще бъдат с персонален автограф.
А докато дойде моментът да разгърнете книгата, можете да видите официалния й трейлър тук или да се потопите в атмосферата на „Нощ“ със седем красиви цитата.

Нощ от Камелия Кучер

Момчето с пъстрите очи ме следи. Питам се може ли да се вярва на пъстри очи, щом не успяват да определят дори цвета си?

***

Често се изкушаваме да украсим спомените за детството. Мамим себе си, обвивайки в романтика непорочните години, към които все се връщаме в търсене на обяснение за това, което представляваме днес. Доизвайваме миналото, за да осмислим настоящето.

***

Често ме крепеше мисълта за книгите. Мисълта, че щом в нашия свят има място за тях, значи войната все някога ще свърши и аз отново ще мога да се затварям в стаята и да чета и никога повече няма да дойде някой през нощта и да ни каже да си приготвяме куфарите и да вземем само най-необходимото. Войната е крадец без лице.

***

Топъл, слънчев ден. Лъчите се пречупваха във витрината, хвърляха сенки и образуваха цветна дъга. Обожавах мириса на книги – издебвах момент, когато татко се разсейваше с някой посетител или потъваше в големите тетрадки, в които записваше – както разбрах доста по-късно, името на всеки клиент и книгата, която е купил. Издебвах удобен момент и тайно посягах към лавиците, за да отворя някоя стара книга и да ме лъхне мирисът, с който бе пропито цялото ми детство.

***

Случвало ли ви се е да вървите към някого с усещането, че вървите към себе си? И с всяка крачка приближавате все повече онази част от вас – пренебрегната, загърбена и захвърлена, но единствената, която има смисъл. Където е съдържанието на пълната душа, изживяваща живота си точно там, където иска, точно с този, с когото трябва, точно така, както е предопределено?
С това чувство тичам. По ветровитите улици. Към Ева. Към себе си.

***

Погледът й съдържаше отговорите на онези въпроси, които още не си си задал. Усмивката й казваше повече от която и да е изречена дума. Свиреше на цигулка така, че дори глухият би могъл да чуе музиката, лееща се изпод пръстите й. Одушевяваше всичко, до което се докосне, а лицето й... бях сигурен, че луничките й са дар от Бога, за да намеря по тях пътя си до нея. Съзвездията на моя живот.

***

Понякога, за да узнаеш отговора на даден въпрос, не бива никога да го задаваш.

Вижте повече за книгата и прочетете откъс тук.


Тази публикация се намира в Любопитно, Новини начална и беше тагната с Втората световна война, роман, будистки учител Аджан Ча, история, художествена литература, български автори, дом, камелия кучер, съвременна художествена литература, български писатели, българска литература, български книги, българска художествена литература, художествена проза, исторически романи, исторически книги, Нощ, военни книги, книги за война

Коментари