Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Всяко време има нужда от своя Паисий - интервю с Неда Антонова

Публикувано на 19.05.2020 от adm 0 коментара

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях е интригуващият роман „Безмълвие“, който разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски. Книгата излиза на 19 май, като част от традиционните Дни на българската книга, организирани от ИК "Хермес".

Безмълвие - Неда Антонова

Как се зароди интересът ви към живота на Паисий Хилендарски и как решихте да напишете книга за него?
Винаги съм изпитвала любопитство към темата, но активният интерес възникна случайно. Прелиствайки книга за Възраждането, попаднах на пасаж за това как Паисий постъпва в Хилендарския манастир. И следваше изречението: „Има обаче един тъмен период от престоя му на Атон – от 1745 – 1755 г., когато името му не фигурира в манастирските регистри. Къде е бил през това време и какво е правил – въпроси без отговор“. Стоп! Кой автор би устоял на подобно изкушение? То е като тръпката на хрътката, надушила следа. И следата ме поведе...

Как протекоха проучванията ви, докато подготвяхте текста? Кои факти за неговото житие ви изненадаха най-много?
Не се наложи да правя лични проучвания при наличието на един изключително сериозен и задълбочен изследователски труд, наречен от специалистите „Паисиада“ на акад. Иван Радев, както и родовото и краеведско изследване на Екатерина Бояджиева – далечна потомка на Паисиевия род.
Два факта особено ме зарадваха: беглата бележка в едно предание, че Паисий бил „висок, рус, жилав и изхъртен“, а също „черната овца в манастирското братство“, както и фактът за житейския избор, който младият Петър – светското име на монаха – е направил: единият му брат е бил известен търговец с кантора във Виена, а другият е игумен на Хилендарския манастир – и макар че силно го блазнела тогавашна Европа, Петър избрал да се замонаши. Защо?

Има ли нужда днес българското общество от личности като Паисий? Откривате ли такива сред съвременните творци и обществени деятели?
Казано е: всеки век има своето тъмно Средновековие. И всяко време има нужда от своя Паисий. Когато народът стане готов, онова, за което е готов, ще дойде и ще доведе своя герой.

С какво послание бихте искали да оставите читателите, след като затворят и последната страница на „Безмълвие“?
В книгата всеки търси онова, което му е нужно. Затова четем едни и същи романи, но запомняме от тях различни неща и ги разказваме по различен начин. Надявам се мъжете да видят в лицето на Паисий огледалния образ на своята мечта за себе си, а жените... Сигурна съм, че не една читателка би въздъхнала с томителен копнеж по този абсолютно съвременен герой и би завидяла на жените, които са го обичали.

Книгата ще бъде публикувана в навечерието на 24 май. Какво значение носи за вас този празник?
Двайсет и четвърти май е национален празник на българската душа. Празник – обединител на нацията, защото пред родния български език всички сме равни, ден – лъчезарен спомен от детството: с много слънце, цветя и песни, опазен от отровата на пандемии и политики!

Вижте повече за "Безмълвие" и откъс от книгата тук.


Тази публикация се намира в Интервюта, Новини начална и беше тагната с интервю, художествена литература, български автори, български писатели, българска литература, български книги, Интервю с автор, Безмълвие, Неда Антонова, Паисий Хилендарски

Коментари