Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

За книгите като терапия в "Макове през октомври"

Публикувано на 31.10.2019 от adm 0 коментара

makove_prez_oktomvri

„Щом днес не помниш всяка лудория, в която любовта те е въвлякла, не си обичал, не!"

- Уилям Шекспир

Някъде в центъра на Мадрид се намира уютна малка кафе-книжарница на име „ДЖО“. Нейна стопанка е Каролина - жена, която благодарение на родителите си израства заобиколена от невероятни разкази, тайнствени истории, които само книгите могат да разкажат. През целия си живот родителите й са били болезнено отдадени на книгите и са възпитавали и децата си по този начин. Обичта, която има между тях, е толкова силна, че любовта, която остава за децата се оказва недостатъчна, или поне така си е мислила като малка Каролина. Въпреки това тя и брат й съумяват да имат щастливо и задружно детство.

„Родителите ми винаги са ни отпускали точната доза целувки и прегръдки, сякаш с раждането ни са им връчили комплект с ограничен брой талони за милувки и ги е страх да не им свършат.“

След инцидент те губят баща си, а майка им отказва да общува с околните. В търсене на спасение за нея и някакъв лъч надежда, Каролина измисля терапия, с която да възвърне желанието за живот на своята майка. Тя смята, че четенето на книги може да помогне на Барбара да преоткрие своята същност и много скоро тя е въоръжена с първата книга. Но не какви да е книги, а любими на самата Каролина, с които иска да подскаже на майка си, че нещо й е липсвало през детството - нещо, което е премълчавала през всичките тези години.

„Пол и Барбара осъзнаха, че идването на бебето би означавало край на тяхната интимност. Бременността дойде в неочакван момент, макар, че и всеки друг момент би бил такъв, защото дотогава не бяха обсъждали желанието си да увеличат семейството си.“

В търсене на точните книги Каролина нарушава дълго пазено обещание към своя баща да не влиза в помещението, което той е сътворил за него и майка й - свещено място, което е само за тях и в което те се отдават на любимото си занимание: книгите и компанията си. Любовта им е била толкова голяма, че дори децата, които са създали не могат да отклонят привързаността им един към друг.

С препрочитането на книгите в съзнанието на Каролина изплуват призраци, случки, с които трябва да се справи и да се примири. Любов, на която да прости, хора, на които да каже последно сбогом. Да съумее да прости, да забрави и да продължи напред е най-трудното усилие в живота й.

pexels-photo-1550648

Съдбите на героите се преплитат една в друга. Дали са се виждали преди, дали са чели едни и същи книги, които са им помагали в различните периоди от техния живот, дали са били на едно и също място, само че по различно време, е играта на живота, в която няма нищо случайно.

"Усещането за покой, което те изпълва, когато се отърсиш от мъката, е несравнимо. Когато не само гледаш без ужас призраците от миналото си в очите, а се научаваш да ги гледаш с обич заради споделеното, най-сетне душата ти престава да трепери. Галиш с гордост белезите от раните си, защото знаеш, че зад всеки белег има научен урок, и постигаш равновесие, което ти се е струвало невъзможно"

Автор на текста: Десислава Комитова-Воева, книжарница“Хермес“  - Стара Загора


Тази публикация се намира в Без категория, Ревюта и беше тагната с ИК Хермес, Лаура Риньон Сирера, Макове през октомври, ревю, книжно ревю

Коментари