Оксиморон. Нечовешки роман

Романът се нарича “Оксиморон”.
Подзаглавието е „нечовешки роман”. Това също е оксиморон. /Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. Ако не четете книгата, обяснението го има в Уикипедия./
Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора.
Тоест – всеки роман е човешки.
А този – не.
Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В нещо странно. Проектирано, генно-модифицирано и мултиплицирано.

В Хектор - това е героят на романа.
Кой е Хектор?
Един компромис. 
През живота си направих доста компромиси. Дори ги разделях, според случая: на малки и големи, на съществени и несъществени, на революционни и еволюционни, на допустими и недопустими.
Гюстав Флобер бил казал:”Мадам Бовари- това съм аз”.
Без да съм Флобер, ще кажа като него:”Хектор – това понякога съм аз”.
А вие?

Михаил Вешим