Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Само спомен

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    15,95 лв.
    ISBN: 9789542619000
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 288 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Ново издание на вълнуващия роман от Сандра Браун

    Роско Ланкастър – най-богатият човек в градчето Уинстънвил, е на смъртно легло. Освен тази вест, младата му съпруга Карълайн преживява още един шок. Пристига Ринк – синът на Роско, който преди дванайсет години е напуснал дома си, избягал е от голямата си любов – Карълайн. Магията на едно далечно любовно лято е застанала между тях. Двамата трябва да си отговорят на много въпроси за разбития им живот.

    В дъното на забулената с тайни история се прокрадва, сякаш от ада, зловещата фигура на Роско...

    Мнения на клиент

    Коментар от М.Михайлова
    Е, браво!След две години и половина обещания за нещо от авторката, получаваме преиздание на стара нейна книга отпреди 20 години, естествено с нова корица и нова цена, което „деликатно“ се премълчава в съпътстващата книгата информация. Ако мине номерът – мине! А двата романа на С. Браун от 2017 и 2018 + един сборник с новели явно ще трябва да си ги четем на английски.
    Разочароващо е, меко казано, подобно отношение на Хермес към читателите!
    (Публикуван на 21.05.19)

    Коментар от Мария
    Голямо разочарование. Вместо да издадете нова книга на Сандра Браун, преиздавате книга написана преди 35 години. (Публикуван на 20.05.19)

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Само спомен

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    — Сигурен ли сте?


    Докторът кимна вяло. Зелените му хирургически дрехи още бяха колосани, не беше прекарал достатъчно дълго време в тях, за да ги изпоти.


    — Искрено съжалявам, госпожо Ланкастър. Нещата са доста напреднали и са се разпространили.


    — Нищо ли не може да се направи?


    — Освен това да се погрижим за удобството му и да облекчим болките му, доколкото е възможно — не. — Той докосна ръката й и погледна многозначително човека, застанал до нея. — Не му остава много. Няколко седмици може би.


    — Разбирам. — Тя попи очите си със смачкана, омекнала от влага кърпичка.


    Сърцето на доктора се сви от съчувствие към нея. Когато членовете на семействата реагираха на лошата новина с истерия, той знаеше как да се оправя с тях. А това мъжествено примирение от страна на жена, толкова крехка и женствена на вид, го караше да се чувства безпомощен и непохватен.


    — Ако беше дошъл за преглед по-рано, тогава може би…


    Тя се усмихна с лека, тъжна усмивка.


    — Но той не пожела. Умолявах го да се обърне към вас, когато стомахът му продължаваше да го притеснява. А той все твърдеше, че това се дължало единствено на проблеми с храносмилането.


    — Всички знаем колко упорит може да бъде Роско — изрече мъжът до нея. Грейнджър Хопкинс нежно притисна пръстите на Карълайн Ланкастър и ги обви около ръката си. — Тя може ли да го види?


    — След няколко часа — отвърна лекарят. — Упойката ще продължи да действа до следобед. Защо не се приберете у дома за няколко часа и не си отдъхнете?


    Карълайн кимна и се остави на Грейнджър — неин адвокат и приятел, да я поведе към асансьора. Зачакаха в тягостно мълчание. Тя бе като замаяна, но не беше изненадана. Така или иначе животът й никога не е бил розов и без усложнения. Защо ли изобщо се бе поддала на илюзорната надежда, че операцията на Роско ще покаже не друго, а най-обикновена язва?


    — Добре ли си? — попита Грейнджър меко, когато вратите на асансьора се затвориха след тях и двамата останаха насаме.


    Тя си пое пресекливо дъх.


    — Дотолкова добре, колкото може да бъде жена, която току-що е разбрала, че съпругът й ще умре. Скоро.


    — Съжалявам.


    Карълайн вдигна очи към него и се усмихна. Сърцето на Грейнджър се разтопи. Усмивките й, които често имаха извинително и леко тъжно излъчване — сякаш заради някакъв невидим неин недостатък, — трогваха както мъжете, така и жените.


    — Знам, че е така, Грейнджър. Не мога да ти опиша колко се радвам, че си ми приятел.


    Двамата прекосиха фоайето на наскоро обзаведената наново болница. Членовете на персонала и посетителите хвърляха бегли погледи към Карълайн, след което извръщаха очи. Обърнатите лица излъчваха любопитство, но и почтителност. Всички вече знаеха. Когато виден гражданин на градче с размерите на Уинстънвил бе на умиране, новината се разчуваше светкавично.


    Грейнджър придружи Карълайн до колата й и отвори вратата. Тя се качи, но не завъртя стартера. Седеше, взряна отчаяно пред себе си, потънала в мисли, разтревожена, скръбна. Трябваше да се погрижи за толкова много неща. Откъде да започне?


    — Налага се да уведомим Ринк.


    Името мина през тялото й като леден кинжал, остър и пронизващ. Проби всичките й жизнени органи. Екотът от името му закънтя в главата й. Болката, която изпита, когато го чу произнесено, я парализира.


    — Карълайн, чу ли ме? Казах…


    — Да, чух те.


    — Преди да влезе в операционната, Роско ме накара да обещая, че ще се свържа с Ринк, ако прогнозата е лоша.


    Очите с неуловим цвят на пушек потърсиха погледа на адвоката.


    — Той те е помолил да се свържеш с Ринк?


    — Да. Съвсем определено наблегна на това.


    — Изненадана съм. Мислех, че разпрата помежду им не подлежи на прошка.


    — Роско умира, Карълайн. Според мен той е бил наясно още при влизането си в болницата, че никога няма да излезе от нея. Той иска да види сина си, преди да умре.


    — Двамата нито са се виждали, нито са говорили в продължение на цели дванайсет години, Грейнджър. Не знам дали Ринк би се върнал обратно.


    — Ще се върне, като научи какво е положението.


    Дали? О, господи, дали? Дали щеше да го види отново? Как щеше да се почувства, ако това станеше? Как ли ще изглежда той? Беше се случило преди толкова години. Преди дванайсет години. Ръцете й здраво се вкопчиха в обточения с кожа волан на нейния линкълн. Дланите й се изпотиха. Тя цялата се изпоти.


    — Не се тревожи за това — добави Грейнджър, долавяйки напрегнатостта й. — Понеже така или иначе не познаваш Ринк, аз ще му се обадя и ще говоря с него.


    Карълайн не поправи погрешното му мнение, че тя не познава Ринк. Фактът, че се познаваха, бе старателно запазена тайна в продължение на дванайсет години. Нямаше намерение точно сега да я разкрива...