Щастието на човешките същества

„Не казвайте на никого, но Джен е най-любимото ми човешко същество! (Машините не би трябвало да имат любими неща. И не ме питайте как се стигна дотук.)“

Джен е тъжна. А единственото, което иска Ейдън, е тя да бъде щастлива. Много просто, нали? Като изключим факта, че Джен е жена на трийсет и нещо, безцеремонно зарязана от своя ужасен приятел, а Ейдън е изключително сложен и скъп изкуствен интелект, който изпитва симпатия към Джен.

Ейдън познава Джен по-добре от всеки друг. Той има достъп до всичките й електронни устройства и знае каква музика обича да слуша, кои са любимите й снимки и кои цитати от Инстаграм я вдъхновяват.  От своите наблюдения и посредством някои уникални алгоритми той пресмята, че за да бъде щастлива, Джен се нуждае от нов мъж в живота си. И тъй като цялата световна мрежа е на негово разположение, намирането на най-подходящия екземпляр и уреждането на "случайна" среща се оказва елементарна задача. Джен проявява забележително упорство в нежеланието си да се хване в безупречния "капан" на Ейдън, но в края на краищата се появява идеалният партньор - Том. Само че има една малка подробност: Том живее в Щатите, а Джен - в Англия.

Ейдън е готов на всичко за щастието на Джен. Дали обаче е възможно високоразвитият интелект да се ориентира в света на човешките емоции и да оправи объркания живот на Джен?

А какво ще се случи, ако Том и Джен разберат, че срещата им никаке не е случайна и че някой друг дърпа конците на тяхната връзка?

И най-важният въпрос: ще успее ли машината да открие в какво се крие щастието на човещките същества?

***

"Обожавам тази книга. Забавна, чудата и непредвидима."

- Джоджо Мойс

"Дневникът на Бриджит Джоунс" в дигиталната ера."

- "Дейли Рекърдс"