Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Сезонът на маслините

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата
    15,95 лв.
    ISBN: 9789542618249
    Наличност: В наличност
    Година: 2018г.
    Страници: 304 стр.
    Размер: 14х21
    Тегло: 0.3500 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели
     

    Анотация

    Продължението на бестселъра „Маслиновата ферма“

    Каръл и Мишел сключват брак на екзотичен остров в сърцето на Тихия океан и се завръщат в любимата си маслинова ферма като съпрузи. В Прованс ги очаква тежка работа, но и надежда за бъдещето. Сега те са изправени пред ново предизвикателство: как да развият максимално фермата, в която има петдесет маслинови дръвчета, и да произвеждат екстра върджин зехтин. Двамата отново се сблъскват с безумните изисквания на френската бюрокрация.

    Мишел заминава за Париж по работа и тя се нагърбва с беритбата и пресоването на маслините. Каръл е поела и друг ангажимент – роля, която изисква много време и усилия, а тя е бременна. В разгара на сезона на маслините се случват драматични събития, които хвърлят сянка върху живота на семейството.

    Ала благодарение на маслиновите дръвчета – символ на мъдростта и вечността, и любовта на съпруга си Каръл открива отново душевното равновесие и щастието.

    Вижте повече за книгата тук.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Сезонът на маслините

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Въведете текст

    Ние сме си у дома.


    Оглеждам терасите с редици от маслинови дървета. Април е, късна пролет. Тук, по хълмовете над Лазурния бряг, маслиновите дръвчета са отрупани с нежни, перести бели цветчета. Зад тях, кацнала по средата на склона, се вижда нашата вила в стил belle époque. С многобройни тераси с балюстради, сгушена сред кедри и палми, обърната на югозапад, с изглед към залива на Кан и обляното от слънце Средиземно море, „Апасионата“ ни очаква.


    - Ммм, хубаво е да се завърнеш – промърморвам.


    - Искаш ли да те нося? – пита Мишел.


    - Да ме носиш? Знам, че съм уморена, но не и чак толкова изтощена!


    - Да те пренеса през прага, chérie – добавя той с усмивка и намигва.


    А, да. Бях забравила за миг. Завръщаме се в нашата маслинова ферма като съпрузи. Преди седмица се обвързахме с най-смахнатата сватбена церемония. Сватбата ни се състоя на малкия тропически атол Аитутаки, един от островите Кук в Южния Тихи океан.


    - Знаеш ли, и през ум не ми е минавало, че ще го направя – кикотя се аз.


    - Кое?


    - Да се омъжа.


    - Ето ти, пак!


    Усмихвам се и си припомням как се стигна дотам.


    За пръв път Мишел ми направи предложение на първата ни среща в Австралия. Седяхме един до друг в ресторант на открито в залива Елизабет – двама срамежливи непознати, очакващи две порции скариди от залива на Сидни.


    - Мисля, че имаме проблем – каза ми Мишел.


    Погледнах го изненадано.


    - Влюбих се в теб – тихо промълви той. – Ще се омъжиш ли за мен?


    Признавам, че бях напълно шашната и реагирах подобно на всяка смаяна жена, като отпих огромна глътка от шардонето „Браун Брадърс“ и отклоних предложението със смутен смях. Истината беше, че не приемах на сериозно този красив синеок мъж. Във всеки случай имах своята кариера – бях трийсетгодишна актриса, независима, амбициозна, търсена, а не кандидатка за задомяване. Или поне постоянно си го напомнях по онова време. Вероятно по-близо до истината беше: изпитваща ужас от обвързване, страхуваща се от загуба или болка. И макар че няколко месеца след тази първа вечеря в Австралия събрахме заедно доста голямата сума в брой, за да се сдобием с този възхитителен полуразрушен имот, аз продължавах да шикалкавя за брака. До една сутрин следващата есен, когато Мишел долетя в Лондон от Париж, пристигна в апартамента ми, падна на коляно с квадратна кутийка за бижута в едната ръка, а с другата хвана моята и каза:


    - Познаваме се от година. На днешния ден става точно година. Притежаваме маслинова ферма. Скоро всички документи ще бъдат подписани и тя официално ще ни принадлежи. Мисля, че сме много щастливи. И двете ми дъщери те обожават, Каръл, chérie, а аз, je t’aime avec tout mon coeur*. Така че, моля те, приеми да станеш моя жена.


    Сърцето ми се блъскаше в гърдите като киноклапа. Обичам страстно Мишел, но дали бях способна да направя тази последна стъпка?


    В отговор изтърсих:


    - Само ако ни ожени кралят на Тонга.


    Какво ли знаех за краля на Тонга? Не повече от всеки друг: че е прочут с внушителната обиколка на талията си, че е управляващ монарх на малък архипелаг от тихоокеански острови и е полинезиец. Беше лекомислен отговор, целящ да ми спечели още време и да отклони финалното дребно обвързване. Но дори и тогава, след като от толкова месеци живеех с Мишел, подцених размера на любовта му към мен и упоритостта на филмовите продуценти – или със сигурност лично неговата, – защото на тях обикновено може да се разчита, че ще осигурят всеки поискан мизансцен.


    Няколко седмици по-късно се върнах на работа в Сидни. Снимах сериал по книга, написана от мен и продуцирана от Мишел. В хотела се получи адресиран до мен факс от кралство Тонга. Потънала в измисления свят на ролята, която бях създала за себе си, напълно бях забравила своя небрежен отговор отпреди няколко седмици и затова отначало бях озадачена от факса. Беше написан на ръка от личния секретар на краля. Четях го, застанала във фоайето на хотела. В съобщението се изискваха ксерокопия от моето удостоверение за раждане и това на родителите ми, от настоящия ми паспорт, свидетелство за съдимост, за религиозна принадлежност и т.н. Обърнах на следващата страница, пулсът ми се ускори в предчувствие на онова, което следваше. Секретарят на Негово Величество продължаваше с пояснението, че кралят настоява всички годеници, които посещават острова му, да бъдат внимателно проучени, преди „да бъде одобрено обвързването им в свещен брачен съюз, благословен от Негово Кралско Величество“.


    Втурнах се нагоре към апартамента си с морски изглед, телефонирах в Париж, събудих Мишел и веднага го подложих на разпит.


    - Това да не е някаква шега? – извиках аз. – Така ли е? Искам да кажа, за какво става дума?


    Почти долавях усмивката в гласа му, докато Мишел потвърждаваше, че както съм пожелала, ще бъдем бракосъчетани в кралството от самия Тауфа’ахау Тупау IV, крал на Тонга. Когато оставих телефонната слушалка, бях, меко казано, зашеметена. И все пак, след лекия пристъп на паника усетих нарастващ ентусиазъм от идеята. Сватба на остров в Южното море, пенливи топли вълни галят босите ни стъпала, потънали в златистия пясък, внушителен полинезийски владетел размахва над главите ни червен хибискус, каканиже благословии на неразбираем език... Ммм, рекох си, щом трябва да го направя, това е начинът.


     


    *Обичам те с цялото си сърце (фр.). – Б. пр.