Скрити огньове

— Вие сте мис Холбрук — каза Оливия.

     Това бе изявление, а не въпрос, затова Лорийн отговори също така кратко:

      — Да, Лорийн Холбрук.

    Жената изглеждаше малко по-висока от Лорийн. Косата й бе тъмна, но в нея се виждаха и сребърни нишки, които й придаваха особена привлекателност. Бе слаба, но стоеше гордо изправена и дори някак си скована. Тази войнствена поза я правеше да изглежда по-едра, отколкото всъщност беше. Лицето й, с маслинен оттенък, нямаше бръчки. В слабата светлина цветът на очите й не можеше да се види, но с известно смущение Лорийн долови, че те се взират в нея с проницателността на ястреб.

    Беше облечена в зелена рокля от някаква твърда материя и би било напълно несъвместимо с характера й, ако по нея имаше дори и една-единствена бръчица, конец или какъвто и да е недостатък, хвърлящ сянка върху нейната безупречност. Поради малко раздърпания си вид, Лорийн се почувства в неизгодна позиция. Лицето на жената не изразяваше нито одобрение, нито неодобрение от появата на гостенката.

   — Аз съм Оливия Локет. Надявам се, че пътуването ви е минало без произшествия. — Без да дочака отговор, тя продължи със същия отривист глас:

 — Струва ми се, че сте дошли напразно. Нямам представа какво е имал предвид мъжът ми, когато ви е поканил.             Лорийн бе смаяна от грубите думи на Оливия Локет. Къде беше Бен?

Очевидно мисис Локет я е очаквала. Защо е тогава този враждебен тон? Тя заекна:

  — Аз… аз… сигурна съм, че ако седнем и поговорим за това, Бен ще ви обясни…

 — Джаред добре ли е, Пепе? — прекъсна я Оливия, без да обръща внимание на обяснението.

 — Si, сеньора Локет — отвърна бързо човекът, който се бе спуснал да помогне на Джаред, все още подкрепящ младия мъж, отпуснал се върху него

 — Снощи е пил до късно, предполагам — каза Оливия.

 На Лорийн й се стори, че крайчецът на устните й потрепва в далечен намек на усмивка, но той веднага изчезна и тя си каза, че това е било плод на въображението й. Коя майка би се радвала да види сина си в такова състояние?   Продължавайки да не обръща внимание на Лорийн, Оливия отново се обърна към Пепе:

 — Отведи Джаред в обора и го накарай да изтрезнее. — Тонът й бе язвителен. — Мис Холбрук, ще изпратя някого да вземе чантите ви.

 Лорийн прие това за покана, която бе крайно време да получи. Да, но къде беше Бен — в Кийпойнт? Защо я бе изоставил по такъв начин?

 Прихвана полите си и се заизкачва по стълбите, докато се изравни с Оливия. Жената й отправи студен поглед и в стомаха на Лорийн се загнезди лошо предчувствие. Все пак събра смелост и каза:

 — Ако повикате мистър Локет, сигурна съм, че…

 — Това е невъзможно, мис Холбрук. Съпругът ми почина рано тази сутрин.