Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Ставри и Прокопи. Истории до контейнера за смет

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 14,95 лв.

    отстъпка -15%

    Промоционална цена: 12,71 лв.

    ISBN: 9789542619789
    Наличност: В наличност
    Година: 2019г.
    Страници: 128 стр.
    Размер: 13x20
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: цветна
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота.

    Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете – ще си помислите, че лаят.

    Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки недоразумения, прости обяснения на сложни казуси и мъдри заключения. Всичко е лесно, когато умееш да бъдеш приятел. И когато в небето над теб прелита ято чавки – сутрин на север, а вечер на юг.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Мнения на клиент

    Коментар от Стоян Ванчуров
    Прекрасна книжка! Много приятна за четене. (Публикуван на 04.12.19)

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Ставри и Прокопи. Истории до контейнера за смет

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг



    Машина на времето


     


    Седяха си Ставри и Прокопи под навеса до контейнера за смет, мърдаха си пръстите на краката и се чудеха какво да правят.


     


    Зимата дойде и донесе обичайните студени мъгли в Града. Въздухът се сгъсти и скри и без това неясните градски хоризонти. По улиците кашляха хора и коли и разнасяха лошо настроение. За Ставри и Прокопи се заредиха спокойни дни с равен ритъм и близка видимост. Сутрин се събуждаха и оглеждаха размазаните силуети на съседните сгради, чуваха шума на крилете на ятото чавки, прелитащи мълчаливо от юг на север над тях, и започваха да си търсят храна. Менюто беше месно и еднообразно. Остатъци от мазна храна, хляб, спагети, пица, свински кокали, пилешки кокали, телешки кокали и още хляб. Рядко намираха части от зеленчуци с вкус на гума. Прокопи даваше на Глада, който живее в стомаха му, да се занимава с някой едър кокал и да кротува. „Дояли са ми се марулки. Мисля, че в моя стомах живее Глад за зеленчуци“ – пошегува се веднъж Ставри. Двамата приятели правеха обичайните си разходки до парка, но сега те бяха кратки, защото се мръкваше рано, пък и без това там рядко срещаха някого от приятелите си.


    Утрото беше изсветлило въздуха, когато Àли и Мама на Àли излязоха от входа на Сградата и оставиха голям хартиен плик с разни вещи до контейнера за смет.


    - Добро утро, Àли! – поздрави Прокопи. – Много ти отива това палто.


    - Благодаря! Двфулицсево е – от едната страна пепитено, а от другата – шанелено.


    - Защо оставяте това тук? – попита Ставри.


    - С Мама правфим малко ремонт и разчиствфаме къщата. Това са вфещи, които може да послужат някому – поставфка за чадъри от бамбук, стенен часовфник с ффлорални мотивфи, двфе постелки за стол пачшуърк, календар с алпфийски пфейзажи, вфаза от династията Мин, порцселанова ффруктиера с пастирка на дъното, чшетири рамки за снимки махагон имитацсия, свфещник цвфят инокс, чшехли от крокодилска кожша, пфъзел на картина на Моне с девфетстотин девфетдесет и седем елемента...


    Мама сипваше в паницата на кучетата храна на гранули, докато Àли изреждаше имената на вещите. След това остави в навеса допълнителна постелка за зимата, направена от нейно старо яке. Накрая взе Àли, тръгна на изток и двете изчезнаха в мъглата.


    - Защо оставяте тези вещи? – пак попита Ставри.


    - Много са вфинтиджч, не ни подхождат на новфия интериор – чуха Àли от отсрещния тротоар, без да я виждат. – Не яжте елементите на пфъзела, разхлабвфат...


    Прокопи пъхна четинестата си глава в плика и извади оттам часовник.


    - Знам, това е часовник. На гарата има часовник, но много по-голям. И на други места съм виждал. Той показва времето. Ще го сложа под навеса. Ето, и този картон с цифрите – нали така беше, това са цифри – като на часовника. Ще го сложа тук...


    - Това е календар. На него са отбелязани дните. Прокопи, защо взе тези вещи? Трябват ли ти?


    - Да, трябват ми. Искам да познавам времето и да знам докога ще бъде такова влажно и мъгливо. Времето сега не ми харесва. Мога ли да го променя, щом имам часовник и кавендар, а?


    - Аз ще си взема един чехъл. Приятелю, мисля, че си се объркал. Времето е нещо много трудно за разбиране. Ела, вече е светло и ще ти почета. Ще отворя енциклопедията.


    - Сложи я на новата постелка. – Прокопи полегна под навеса с муцуна към часовника и календара. – Много добре се разположихме. Почвай.


    - Буква а, бъ, въъъ... После на ва, вбъ, вгъъъ... така... влак... натам... вооо, впъъъ... А, ето... врааа... вреее... вреден, вредител... врели-некипели... време. Намерих. Време. Почвам да чета. Готов ли си да слушаш?


    - Винаги съм готов да слушам, когато ти четеш.


    - Време – една от основните форми на съществуване на движещата се материя. Материята, движението, времето и пространството са неотделими едно от друго. Времето се проявява в траенето и последователността, които възприемаме като настояще, минало и бъдеще при протичането на явленията. Важни свойства на времето са непрекъснатостта и необратимостта на протичането му...


    Окъселият ден премина кротко в непознати думи и заплетени обяснения. Двете кучета разбраха малко от прочетеното, а мъглата спомагаше неяснотата да става по-голяма. Прокопи на няколко пъти повишаваше глас:


    - Значи, мога да получа време? Ако разделя пътя на скоростта? Аз мога да разделя едно парче пица – на теб и мен поравно. Мога да разделя пилешки кокали – за теб меките, за мен твърдите. Но кой път да разделя – има толкова много пътища, дето водят накъде ли не. Аз не знам коя е тази „скорост“! Как да й разделя пътя – на парчета ли да го направя? Пътят да не е мой, че да го разделям. Пътят е на всички – всеки може да върви по него!...


    - Наистина ли имам време на езика? – Този път Прокопи беше малко гузен. – Минало, сегашно и бъдеще? Не съм забелязал досега. Сигурно е било малко и съм го глътнал някой път по невнимание... Дали не съм направил някоя беля, Ставри, а?...


    - Ето за това ми прочети по-бавно отново. – Прокопи беше доволен от две изречения. Беше обнадежден. – За топлото и студеното, и какво да направя, за да махна мъглата оттук. – Малко по-късно се възмущаваше шумно: – Не разбирам какво е ци-клон и антици-клон. Клоните са на дърветата, там си стоят и имат листа, когато е топло, а когато е студено – нямат. Което мисля, че не е правилно. И не разбрах как е толкова важен за времето наклонът на някаква оса на земята. Лятото ме ухапа една оса по ухото, помниш ли? Тогава беше много горещо...


    - Ставри, ти какво разбра от прочетеното? – попита Прокопи, когато стана тъмно и Ставри затвори дебелата книга.


    - Почти нищо не разбрах. Аз мога само да чета, не мога да разбирам. Утре ще мислим отново. Лека нощ.


    Над тях се чу шум от самолет и птичи криле, движещи се от север на юг.