Добре дошли в книжарница Хермес

0700 17 666
0

Желание за истина

Намаляване
Увеличаване

Още изгледи

    Виж откъс от книгата

    Нормална цена: 14,95 лв.

    отстъпка -25%

    Промоционална цена: 11,21 лв.

    ISBN: 9789542613848
    Наличност: Не е наличен
    Година: 2014г.
    Страници: 304 стр.
    Размер: 13х21
    Тегло: 0.3000 кг.
    Корица: мека
    Цветност: черно/бяла
    Език: български
     
    Сподели

    Анотация

    За пръв път Сесилия Атиа споделя с читателите истината за своя живот. От щастливото детство и изпълнената с несигурност младост до първия си брак с телевизионния водещ Жак Мартен. За срещата си с бъдещия президент на Франция Никола Саркози, влюбването им и съвместния им живот в Елисейския дворец. Благодарение на неговата безгранична амбиция, себеотдаденост и увереност Сесилия се научава да вярва в себе си.

    Бившата Първа дама на Франция открито разказва и за решението си да се раздели с влиятелния политик, за да се омъжи за бизнесмена Ришар Атиа.

    Истинската Сесилия – решителна и борбена, ръководена от стремежа към справедливост – коренно се различава от налагания от медиите образ. Тя проявява изключителна воля и неотстъпчивост при преговорите с полковник Кадафи. Благодарение на нея петте несправедливо осъдени на смърт български медицински сестри и палестинският лекар са спасени. Сесилия определя това събитие като най-разтърсващото в живота си, помогнало й да открие истинското си призвание: да помага на онеправданите.

    Няма продукти, които да съвпадат със зададените от вас критерии.

    Оставете своето собствено мнение

    Вие разглеждате: Желание за истина

    Как ще гласувате за този продукт?*
     1 звезда2 звезди3 звезди4 звезди5 звезди
    Рейтинг




    *

    Всяка сутрин пристигах в Елисейския дворец с личния си автомобил. Минавах през портата на авеню „Марини“ и стигах до крилото на двореца, където са разположени частните апартаменти. Това е една великолепна сграда, най-величествената, с която нашата република с основание се гордее. За съжаление, както и при много други обществени сгради, се виждаше, че е наложително да се извърши реставрация. Каменните плочи на фасадата се ронеха, електрическата инсталация бе остаряла, боята беше избеляла. Ако  бях предприела реставрационни работи, това щеше да ми спечели порой от критики. Част от тези работи бяха извършени след моето заминаване. И този факт ме радва.
    Това, което ме изненада най-много, когато посетих двореца, бе откритието на някои стаи в частните апартаменти. В Елисейския дворец те са два на брой. В големия апартамент в източното крило, където по традиция се настаняват президентите, имаше няколко стаи с декоративни решения, които бяха най-малкото странни. В едната – вече не помня дали беше холът или спалнята на Даниел Митеран – на големи пана, които скриваха дървената ламперия и камината, се виждаха черни ангели, рисувани от Жерар Гаруст. Ефектът беше поразяващ и страшен; немислимо бе да спиш или да живееш в такава атмосфера. В друг салон, също датиращ от епохата на Митеран, по протежение на стените минаваха тънки черни тръби. Средата на трето помещение бе заета от някаква кръгла баня, която се въртеше около оста си…


    За да се настаним в такова място, трябваше да се извършат титанични ремонтни работи. Възстановяването на помещенията в техния облик от ХVІІІ век – с дървена ламперия, камини, паркет и оригинални тавани – щеше да отнеме месеци. Ето защо решихме да живеем в другия апартамент, наречен Апартамента на римския император. Той се намира в централната част на двореца, на втория етаж, над президентския офис. Неговите три стаи бяха напълно преустроени от Бернадет Ширак. Това е едно прекрасно уединено място, дискретно до интимност, откъдето се открива гледка към вътрешния двор на двореца и неговите градини.

    *

    Живях и в други две президентски резиденции, също толкова приятни, колкото Апартамента на римския император. Първата – скрита в едно кътче на парка Версай, е павилионът „Ла Лантерн“. Мястото е много по-приятно, отколкото традиционната президентска резиденция замъкът Рамбуйе – огромен, неудобен, неприветлив от всяка гледна точка. Ала президентът се нуждае от уединено място далеч от тълпите, където да си отдъхва и да приема съветниците и министрите си при пълна дискретност. Така че ходехме в „Ла Лантерн“ през уикендите, а понякога и през седмицата, за да може Никола да работи на спокойствие.
    Мястото е прекрасно. Павилионът е нещо като кукленска къща, както са ги правели през ХVІІІ век, един миниатюрен Трианон, защото разполага само с няколко стаи, хол, трапезария, две-три спални. Някои бивши премиери, тъй като мястото дълго време е било зачислено към Матиньон, са оставили там своя следа. Лоран Фабиус е построил басейн, а Мишел Рокар – тенис корт. Понякога си мислех, че далеч преди нас Андре Малро, тогава министър на генерал Де Гол, е обичал да ходи там; министър-председателят Жорж Помпиду му бил предоставил да ползва „Ла Лантерн“. Павилионът е заобиколен от малък парк и овощна градина, където понякога виждахме да подскачат зайци.


    Никола възстановяваше силите си там. Занимаваше се с джогинг или караше колело в този отдалечен ъгъл на парка и можеше да работи спокойно, далеч от водовъртежа на Париж. В „Ла Лантерн“ се отърсваше не от бремето на властта, което никога не намалява, а от напрежението, пораждано от събитията. Мястото му позволяваше да се дистанцира от хилядите усложнения, свързани с президентския пост, и да се посвети на аналитична работа, което трудно можеше да направи в Елисейския дворец.
    Харесвах много и Брегансон – този форт, който се извисява гордо над Средиземно море. Някои президентски съпруги са го  възприемали като крепост, почти като затвор, но не и аз. Мястото е  толкова внушително, а гледката така красива, че да пребивавам в Брегансон бе привилегия за мен. Никола често посрещаше там своите чуждестранни колеги. Всички бяха впечатлени от мащабите на мястото и оригиналната архитектура на тази четиривековна постройка. Така е, президентът не почива. Той трябва да разполага, дори и през лятото, с място, където може да се провеждат срещи и да се приемат гости. Освен че е прекрасно място, Брегансон притежава тези ценни предимства.
    Това, което важи за министрите на републиката, важи още повече за нейния президент – тежестта на поста му изисква да се облекчи ежедневието му. Ето защо държавата, както навсякъде по света, му предоставя места, където да почива, да възстановява силите си и да размишлява на спокойствие. Не трябва да се дестабилизира един държавник, като се допускат до него твърде много неща, които „замърсяват“ времето му, преценката му, действията му. Що се отнася до мен, чувствах се добре на места, които бяха далече от суматохата на Елисейския дворец. Защото понякога животът на Първата дама може да вземе неочакван обрат, както скоро щеше да ми покаже либийският случай.